Могат ли и как гражданите на евросъюза да гласуват на национални парламентарни избори извън собствената си страна?
Този въпрос е предмет на националните законодателства на страните-членки. Повечето от тях предоставят на гражданите си правото на вот отвън, било с гласуване лично в дипломатическите мисии в чужбина, по пощата или чрез пълномощник. От 2005 година Естония, родината на Скайп, дори въведе гласуване по интернет и две години по-късно го използва и на парламентарни избори. Франция дори е определила 11 депутатски места за представителство на общността зад граница.
В кои страни има ограничения
Законодателствата обаче се различават относно правилата за регистрация, изискванията за влизане в избирателните списъци и други процедури. А няколко държави са поставили и трудни или съвсем непреодолими бариери. Гърция няма действащо законодателство за гласуване в чужбина. Ппребиваващите постоянно или временно навън могат да упражнят правото си на вот, ако в деня на изборите се върнат в страната. Ирландия предоставя правото да гласуват в чужбина само на дипломати, военен персонал и още много тесен кръг хора.
Подобни ограничения налагат и избирателните закони в Малта и Кипър. Според кипърските правила, за да влезе в избирателните списъци, гласоподавателят трябва да е живял в страната поне шест месеца. Изключения се допускат за изпратени в чужбина на работа, за студенти и за установили се навън по здравословни причини. В Малта изискването е избирателят да е живял в страната поне половин година през последните 18 месеца. В Германия се наложи поправка в избирателния закон, след като през 2012 година Конституционният съд оцени подобно условие за противоречащо на основния закон. Дания изисква избирателят да е с постоянно местожителство в страната и също позволява гласуване навън само за дипломати, студенти и още няколко ограничени категории. След 15 години в чужбина пък британските граждани губят правото си да гласуват на парламентарни избори, но си го връщат, когато се приберат в страната.
Критиките
Когато става дума за европейски граждани, установили се в друга държава от Евросъюза, подобни ограничения влизат в противоречие с правото на свободно движение. На практика, защото са упражнили това си право, тези европейци се оказват наказани да не участват в решението кой да управлява в родината им или в страната, в която пребивават трайно. Те могат да гласуват на европейски и местни избори, но не и за парламент. Критики по този въпрос са отправяни от Еврокомисията, в Евросъюза има и инициативи за решаване на проблема.
По принцип целта на правото да се гласува зад граница е да се разшири участието в политическия процес, така че и демократично избраните власти да бъдат по-легитимни и с повече отговорност да се отчитат пред избирателите.
По света
В наши дни над сто държави по света имат законодателство за гласуване в чужбина. Особен тласък процесът получава след разпадането на комунистическия блок и развитието на демокрацията, а сега - с глобализацията и все по-голямата миграция на хора. За всяка страна обаче решението за вот отвън е въпрос и на традиции и история. Анализи показват също, че в повечето страни, където е разрешен, вотът зад граница представлява малка част от общия брой гласове и няма съществено значение за резултата от изборите.
Поглед назад
Всъщност вотът в чужбина е сравнително скорошно завоевание на човечеството. Както много неща от политиката и държавността, и тази идея има корените си в древен Рим. Император Август първи измислил да включи членовете на местните сенати в 28 нови колонии в гласуването за кандидати за длъжности в Рим. Те изпращали решението си запечатано и то трябвало да пристигне в Рим в деня на изборите.
В по-близкото минало практиката застава на дневен ред в годините на Първата световна война във връзка с намиращите се зад граница огромен брой военни. Но както преди две хиляди години по времето на Август зад изтъквания демократичен мотив в такива решения често стоят политически интереси. В крайна сметка избирателните закони се правят от самите политици.
Чуй новините
Подкаст
