2014:Украйна - От стратегически партньор до стратегически проблем

Международният редактор Тоня Димитрова обобщава политиката на Русия и Европейския съюз спрямо Украйна през годината.

На Изток или на Запад - къде е раят, къде е правилният избор. Така Украйна започна 2014 година - решението беше взето през февруари, но едва ли някой тогава предполагаше какви ще са последствията от него. Русия даде ясно да се разбере, че няма лесно да се откаже от битката за влияние в бившата си република. Президентът Владимир Путин анексира Крим през март. След този акт световната геополитика се промени безвъзвратно.

Западът срещу Русия - Украйна вече не е стратегическият проблем на Европа. Старият континент се изправи срещу една много по-силна и богата на природни ресурси държава - Русия. Войната е изцяло с икономически и дипломатически средства, а цената плащаме всички ние - гражданите на ЕС и на Русия.

На 17 март ЕС наложи първите санкции - забрана за пътуване и замразяване на активи. През следващите месеци, та чак до края на годината Брюксел и Москва продължиха да се въртят в порочния цикъл на санкции и твърдо отстояване на позицията на Кремъл.

Дипломатически санкции

Първо, вместо срещата на Г-8 в Сочи се проведе среща Г-7 в Брюксел - Русия беше изключена от кръга на 8-те най-развити държави. ЕС спря преговорите за присъединяване на Москва към ОССЕ и МАЕ. Отменена беше срещата на върха ЕС-Русия, спрени бяха всички двустранни преговори по визови въпроси между Русия и страните-членки на блока.

Рестриктивни мерки

Замразени бяха активите и беше наложена визова забрана на 132 лица и 28 компании. 126 украинци и руснаци са смятани за отговорни за действия, които целят нарушаване на териториалната цялост на Украйна. Другите шестима от списъка са оказвали подкрепа на Русия, а 13 компании в Крим и Севастопол са с конфискувано имущество, тъй като са се възползвали от промяна в собствеността в противоречие с украинското законодателство.

Санкции срещу Крим и Севастопол

Тоня Димитрова отразяваше в Киев изборите за президент на Украйна през месец май

ЕС не признава анексирането на Кримския полуостров и затова наложи забрана на всякакъв внос от Крим и Севастопол, освен ако не е наличен сертификат за произход от украинските власти. В сила са рестрикции за търговия и инвестиции в транспорта, телекомуникациите и енергетиката.

Икономически санкции

Европейски граждани и компании не могат да купуват нови държавни облигации, акции и други финансови инструменти от петте най-големи държавни банки в Русия, три енергийни компании и три компании от сектора за самоотбрана

Какво губи Европа?

Всяко едно от всички тези решения за санкции е взето с трудно постигнат консенсус в ЕС. Кризата в отношенията с Русия разедини 28-те страни-членки. Някои от тях плащат по-висока цена от други. Германия е лидер в политиката на противопоставяне с Москва, но отказа да наложи по-сериозни санкции. Германският износ за Русия е на стойност 38 милиарда евро. Франция беше принудена да отложи за неопределено време доставката на два бойни кораба за Русия - сделка за над един милиард евро. Европейските износители на храни също пострадаха и страдат от наложеното от Кремъл контраембарго за плодове и зеленчуци, месо, млечни продукти и редица други. Заради кризата Европа почти беше изправена пред риска да остане на студено през зимните месеци. България също плаща висока цена, след като Владимир Путин се отказа от газопровода Южен поток.

Русия също плаща висока цена

Западът използва любимото оръжие на Путин - природните ресурси. САЩ заляха пазара с шистов петрол, Саудитска Арабия отказа да намали производството. Логично цената на петрола падна до рекордно ниски нива - 60 долара за барел. А бюджетът на Русия се гради на базата на цената на черното злато. Рублата се срина до невиждани нива и се търгува за двойно по-малко. Капитали на стойност 75 милиарда долара са напуснали пределите на Русия тази година, чуждите инвестиции спряха, държавните приходи намаляват - руската икономика пада в бездната.

Какво следва след санкциите?

"Мечокът никога не търси разрешение" - това са думи на руския президент - част от рекламата на руския телевизионен канал Россия-1 за годишната му пресконференция. И няколкочасовата сесия Владимир Путин даде ясно да се разбере, че няма намерение да се подлага на публично унижение и да смени позицията си за Украйна. От своя страна Европейския съюз пък трябва да реши какъв ще е следващия ход - санкциите имат едногодишна давност, първият кръг отпада през март, а много от страните-членки, особено най-силно зависимите от руския газ, трудно ще склонят да продължат болезненото противопоставяне срещу Кремъл. Новият председател на Европейския съвет - Доналд Туск заяви, че Европа ще се придържа към курса в политиката спрямо Русия, но Брюксел има нужда от дългосрочна стратегия.

В навечерието на 2015 година няма нито един индикатор, че икономическата война между Запада и Русия ще стихне скоро. Всички имаме усещането, че последните 25 години, като че ли не са се случвали. Студената война продължава, само че без битката между политически идеологии, остава да говорят само парите.