2014: Лесно ли се рисува "Портрет на една Примадона"

Журналистката Миглена Стойчева разказва за работата си над филма "Портрет на една Примадона" и за срещите си с великата оперна певица Райна Кабаиванска в годината на нейния юбилей.

Да се докоснеш до жена като Райна Кабаиванска е вдъхновяващо преживяване и голяма привилегия. И това не е някакво  клише, а израз на моята преживяна емоция. В началото на тази година получих неочаквана покана за среща от Нов български университет, които са организатори на майсторския клас на Райна Кабаиванска в България. Познавахме се от години, защото редовно съм отразявала като журналист това събитие. Университетът замисляше грандиозно отбелязване на 80-годишния юбилей на оперната ни звезда и от там поискаха аз да направя филм за кралицата на операта.

Генералният директор на БНТ Вяра Анкова подари на оперната прима уникалната колекция съхранени записи

От своя страна, за юбилея БНТ подари на Райна Кабаиванска архива с нейни изпълнения от Златния фонд на телевизията.

Вижте тук репортаж от събитието

Нямах никакво колебание, че искам да съм автор на такъв филм. Знаех, че не трябва да покажа и грам притеснение и неувереност от тежестта на тази отговорност. Но сега вече мога да призная, че мисълта за подобен филм едновременно ме вълнуваше и плашеше силно. Защото освен журналист, аз съм и страстен оперен почитател и Райна Кабаиванска не беше за мен просто невероятна професионална възможност, а едно емоционално пътуване към нещо, което в личен план означаваше страшно много за мен. Още повече, че първото място, където щяхме да се срещнем беше Модена – родния град на Лучано Павароти и мястото, превърнало се в дом за кралицата на операта преди повече от 40 години.

Но да получиш шанс за такава среща - това никога не идва лесно. Разбрах го още преди да излетя от София. По стечение на обстоятелствата заради грешка в заповедта ми за командировка трябваше да отлетя за Италия без предвидени дневни разходи. В последния момент директорът на Дирекция „Информация” се намеси и ме извади от тази кризисна ситуация, като ми изпрати командировъчните на летището буквално 40 минути преди полета.

Кабаиванска на сцената с Лучано Павароти (видео: архив)

Модена в средата на май беше великолепна. Вълнението да попаднем в Музикалната академия "Веки-Тонели" беше огромно, защото там освен Райна Кабаиванска до смъртта си преподава и Лучано Павароти. Бяхме топло посрещнати и веднага причислени към останалите млади хора, за които Райна Кабаиванска се грижи всеотдайно. Някак си и ние се почувствахме като част от нейните деца. Получихме и пълна свобода да снимаме както и каквото поискаме. Голямата певица не постави никакви изисквания, не поиска никакви обяснения. Вместо това ни се извини, че в дните, в които преподава, не може да ни отдели време за интервю, но ще ни се реваншира като ни подари цялата си почивна събота.  И така, ние снимахме в нейните часове и чакахме с нетърпение обещаната събота.

Междувременно, ден преди нашата уговорка получихме покана да присъстваме в Болония на едно друго събитие, свързано не толкова с г-жа Кабаиванска, колкото с нейния съпруг Франко. Така попаднахме сред гостите на официалното представяне на каталога на неговата колекция от теракотени скулптури.

Вижте тук репортажа за теракотената колекция на Франко Гуандалини

След прекрасното преживяване в Болония, обаче съдбата ни напомни, че срещата с жена като Райна Кабаиванска не може да бъде получена на сребърен поднос. Четири дни бяхме снимали без да зареждаме батериите на камерата и когато вечерта решихме да ги заредим за първи път зарядното устройство не сработи. И така, имахме камера, но нямахме идея колко точно ток има в последната ни заредена батерия и дали тя ще може да изкара целия, най-важен за снимките ни ден. На сутринта разбрах, че не мога да си позволя да рискувам да започна интервюто си с Райна Кабаиванска и камерата да откаже по средата.  Опитахме се да вземем батерия под наем от местната телевизия. За съжаление в този ден в града имаше минтинг на Матео Ренци, който беше част от кампанията за евроизборите, и от телевизията ни отговориха, че им е невъзможно да ни услужат. План „Б” беше да си купим камера. Взехме такси и за половин час се сдобихме с резервна техника, която можеше да ни спаси, ако служебната откаже. Не се наложи да прибягваме до нея, но сега си мисля, че това ще ни остане мил спомен от пътуването ни до Модена.

Оперната прима и журналистката, Модена, 2014 г.

Малко след 11 часа, Райна Кабаиванска дойде да ни вземе от хотела и ни предложи преди да отидем в дома й за интервюто да ни разходи из града. Ние веднага приехме и решихме да започнем снимки още докато разглеждаме забележителностите на Модена. Това обаче постави оператора на сериозно изпитание по издръжливост. Малко хора, могат да си представят как се снима с камера, докато ходиш назад и как се балансира камерата, когато на гърба си имаш статив, който се опитва да те подчини на законите на гравитацията и упорито застрашава пазенето на равновесие.

В дома на Райна Кабаиванска ни чакаше поредната изненада. Вместо да влезем и веднага да започнем интервюто, там ни чакаше покана за обяд. В този италиански дом ни припомниха какво точно е пословичното българско гостоприемство. Райна Кабаиванска не даде да кажем и дума за интервю, преди да се убеди, че ни е почерпила добре и ни е дала възможност да си починем. Едва тогава започна да ни разказва за себе си.

Вижте тук репортажа специално за БНТ от дома на Райна Кабаиванска

Интервюто беше доста дълго и откровенно и прекъсна едва, когато някой звънна на вратата. Оказа се, че Райна Кабаиванска всъщност работи и в почивния си ден. На вратата се появи ученичката й Вирджиния Тола. Идваше да поработи с Маестрата по партията на Амелия от „Бал с маски” само няколко дни преди да дебютира с тази роля на Арена ди Верона. Сега беше наш ред да изненадаме Райна Кабаиванска с нещо. Когато понечи да ни представи младото сопрано, ние избързахме да й кажем, че вече познаваме Вирджиния. Бяхме я слушали като партньорка на Пласидо Доминго по време на концерта му в България през февруари. Със снимките на този урок завърши работата ни в Модена. Рано на следващата сутрин се качихме на самолета за България.

Още с прибирането си вече знаех, че искам да видя Райна Кабаиванска отново, този път през август, когато тя преподава в световната музикална Академия „Киджана”. Знаех, обаче, че за това пътуване ще ми трябват и спонсори. Обърнах се към нашия колега от отдел „Маркетинг” Емил Плачков и той обеща да намери парите. Бързо постигна принципна уговорка с една фирма, но времето минаваше, а парите не идваха и аз вече вътрешно се подготвях, че пътуването просто няма да се случи. Точно когато надеждите ми съвсем угаснаха, Емо Плачков успя да убеди Генералния директор на БНТ Вяра Анкова да ни даде необходимите пари в аванс. Вяра прие и буквално за два дни трябваше да се организира всичко - полети, пътуване до Сиена и хотел. Бях скептична, че в разгара на туристическия сезон в Италия това ще е възможно. Но стана.

И така, следващата ни среща с Райна Кабаиванска беше пред входа на Академия „Киджана” в Сиена. Бях предупредена, че мястото е изумително, но признавам си, не бях подготвена да попадна в истински дворец с невероятна сбирка от произведения на изкуството. И тук Райна Кабаиванска не пренебрегна присъствието ни и направи всичко възможно, за да ни допуснат да снимаме в самия музей на Академията, където се пазят творби на велики италиански художници, както и сбирка от изключително ценни музикални инструменти. Така, освен снимките за филма, успяхме да направим и отделна поредица от репортажи за самата Академия „Киджана” и нейните съкровища.

Вижте ТУК репортажите за Академия "Киджана".

В Сиена се наложи да се борим за вниманието и времето на Райна Кабаиванска не само с многобройните й ученици, а и с още един телевизионен екип, който правеше същото, което и ние – снимаше документален филм за Райна Кабаивнска, но за италианския филиал на музикалната телевизия „Класика”. Трябва да призная, че вместо някакво професионално съревнование колегите често ни предлагаха помощ, защото за разлика от нас, те бяха значително по-голям екип.

Райна Кабаиванска в Пловдив, септември 2014 г.

Въпреки прекрасните възможности за снимане в Модена и в Сиена, финалът на филма ни беше оставен за София. Именно тук, у дома, беше и последната ни среща с Райна Кабаиванска. По план последното ни интервю трябваше да бъде заснето в Софийската опера. Към това трябваше да се добави и една разходка с Райна Кабаиванска сред нейни снимки и костюми, които бяха подредени в специална юбилейна изложба. Вече бяхме заснели две подобни разходки с нея – едната в центъра на Модена, а втората в Академия „Киджана” в Сиена и искахме третата да е в България. Това наше желание се осъществи, но не му беше писано да остане във филма. Снимките се проточиха до късно и ние решихме да не се връщаме в телевизията, за да оставим заснетия материал, а да го направим на другия ден. Операторът ми, обаче, имаше ранни снимки за друг филм и вместо да остави картата за снимки в телевизията преди да тръгне за интервю с Иван Костов, решил да го направи, като се върне. И за лош късмет по грешка заредил в камерата картата с материала с Райна Кабаиванска  и върху него записал бившия премиер. Когато осъзнахме какво ни се е случило бяхме много отчаяни. Подобни грешки не се преживяват лесно. Но ни се наложи да погледнем на ситуацията философски и да си кажем, че този филм нямаше как да стане лесно и ние го знаехме от самото начало. Трябваше да преглътнем и да напишем сценария по това, с което разполагахме. А то и така не беше малко. Бяхме получили уникалната възможност да видим Райна Кабаиванска в една светлина, която е много далеч от оперното клише за примадона. С всеки свои разказ, с всяка своя изненадваща реакция, тази жена ни убеждаваше, че мащабите на нейния талант и поразително въздействие идват не от един изкуствено поддържан образ, а от неговото пълно отричане, от способността й да се съхрани като нормален човек, който е отдаден само на своето голямо изкуство, но без да робува на снобската представа за него. На нас ни оставаше само да пренесем този образ до зрителите. И да ги оставим да попаднат под магията на тази невероятна жена така, както бяхме попаднали и ние по време на нашите срещи с нея.

Гледайте тук филма "Портрет на една Примадона"