Интервю с доц. Донка Байкова: Заместителите в млякото са вредни

Репортер:
- Вредни ли са заместители като палмовото масло, например?

Доц. Донка Байкова, зам.-председател на Дружество по хранене и диететика:
- На трапезата ни традиционно присъстват млечни продукти и меки колбаси, в което няма нищо лошо. Те са достъпни, но лесно могат да заблудят потребителя и се стига до там, че започваме да бъркаме новите ментета с обичайните храни, които харесваме и вярваме, че са полезни за здравето ни. А в същото време се оказва, че те имат променен рецептурен състав без потребителят да е информиран за това.

Което е в противовес с наредбата за етикетиране на храните. Ако има промяна на обичайния рецептурен състав, то фирмата-производителка е длъжна да го обяви върху етикета. Но ако това са продукти, които се предлагат в насипно състояние няма как потребителя да бъде информиран. Затова, това е едно нарушение на нашите нормо-творчески документи и аз мисля,че фирмите подвеждат своите консуматори и потребители.

Да, продуктът е евтин, но на каква цена? На цената на здравето! Колкото до отделните рецептурни съставки, които обичайно не присъстват в млечните продукти, каквито например са палмовото масло, може би нямаме нищо против, но... зависи какво е това палмово масло и как е обработено. Ако е едно натурално растително масло, то трябва да знаем, че палмовото масло е най-богатата растителна мазнина на наситени мастни киселини, които за съжаление имат атерогенен ефект. Ако обаче това са хидрогенирани палмови масла - т.е. превърнати в твърда консистенция като маргарин, то вече пък те са богати вероятно и на трансизомери на мастните киселини. А знаем, че трансмасните киселини не са така невинни.

Репортер:
- Те не са ли канцерогенни?

Доц. Донка Байкова, зам.-председател на Дружество по хранене и диететика:
- Те повишават риска от сърдечно-съдови заболявания, преминават плацентарната бариера и могат да причинят вреда на плода, ако се касае за бременна жена. Колкото до далечните канцерогенни ефекти все още литературата не може да даде еднозначен отговор, така че това са все рецептурни съставки, с които ние специалистите не сме запознати. Още по-малко сме запознали потребителите с това какъв състав има тяхното любимо сирене.

Репортер:
- А белтъчните концентрати от свинска кожа или колагеновите концентрати?

Доц. Донка Байкова, зам.-председател на Дружество по хранене и диететика:
- Това е друга намеса в състава. Не можем да си купим млечен продукт и да ядем животински съставки. Това има директен риск за здравето на хората, които са алергични към съответната група храни. Например, ако даден индивид е алергичен към говеждото месо, то един такъв сурогат, какъвто е например концентрат или колаген от стомах на говеда, от шкембе на говеда естествено би му причинил някакъв алергичен пристъп, а може и по-сериозен проблем - обрив.

Колкото до далечните ефекти на тези ингредиенти, на тези съставки на новите продукти-менте, ние съвсем не сме информирани. Няма проучвания. И още нещо - често обикновено започваме със сирене или към салатата слагаме сирене и в същото време консумираме и кренвирши-ментета. Така консумираме наведнъж различни подобрители и ако това се касае за малки деца, за хора в рисковите групи, каквито са възрастните хора или тези, които са прекарали скоро някакво тежко заболяване, и имат нужда от пълноценно хранене, за да възстановят крехката си имунна защита, то вече риска се удвоява.

Репортер:
- Говореше се за сирената, че трябва да се избират по соленост. По-солените ли са ментета?

Доц. Донка Байкова, зам.-председател на Дружество по хранене и диететика:
- Сиреноподобните млечни продукти със сигурност биха били и по-солени, защото солта е консервант, който се използва за стягане на консистенцията. Разбира се, в тези продукти има и много Е-та, за да бъдат овкусени и да заприличат на истински.

Когато се консумират технологично обработените храни винаги се съобразяват колко вида Е-та се поема за един ден или за един хранителен прием, но що се касае до такива обичайни храни и като се прибавят и напитките ще видите, че Е-та ще станат няколко десетки и особено за малките деца това вече е много рисково за здравето им. Българските деца са предразположени към алергии, а именно тези храни ги провокират.

Като прибавим и околната среда. Нашите деца са агресивни, но те са агресивни и благодарение на много от тези Е- та, които консумират. Често пъти това са продукти, които предизвикат така в по-дълготраен план и ракови образувания и всичко това взето наведнъж вече увеличава многократно риска от възникване на хронични болести, свързани с храната ни.

Репортер:
- Вие знаехте ли, че тези храни са така подменени - млякото, сиренето, колбасите ?

Доц. Донка Байкова, зам.-председател на Дружество по хранене и диететика:
- В никакъв случай! Никой специалист, според мен, не е знаел.

Репортер:
- Т.е. вие сте изненадани ?

Доц. Донка Байкова, зам.-председател на Дружество по хранене и диететика:
- Да, аз съм изненадана, защото знам, че има контрол. Това е лабораторния контрол на фирмата-производител, която е длъжна в съответни свои дневници да отбелязва партидите с какво белтъчно съдържание са, с какво масно съдържание са. И оттук идва още една вина на тези фирми, защото по белтъчно съдържание, по съдържание на основни показатели със сигурност те нямат отклонения.

Да, но белтъкът не е този пълноценен белтък в млечния продукт, който ще купим, а някакви желатини, колагенит, т.е. с ниско качество, с ниска хранителна стойност, трудно усвояеми или въобще неусвояеми.

Репортер:
А тебешира, кредата?

Доц. Донка Байкова, зам.-председател на Дружество по хранене и диететика:
- Разбира се, че се слагат заради калция. Но на каква основа и дали този калциев карбонат е усвояем за организма?!?

РЕпортер:
- Т.е. слагат го само, за да излъже машинката, която отчита съдържанието на калций?

Доц. Донка Байкова, зам.-председател на Дружество по хранене и диететика:
- И оттам нантаък ред действия и активности, които са само в ущърб на потребителя. Ще ни отговорят, че според ниската цената би трябвало да очакваме някакъв нов продукт-менте. Ако това е нов продукт и ако това е продукт-менте, то нека този продукт въобще да не носи названието "млечен продукт". Защото той де факто не е млечен, а млечно-говежди, някакви такива. Да си измислят нови названия тези търговци и да защитят нови рецептури, защото по този начин не можем да стигнем Европа.

Репортер:
- А за кренвиршите какво ще кажете?

Доц. Донка Байкова, зам.-председател на Дружество по хранене и диететика:
- В кренвиршите отдавна се знае, че има много нискокачествени животински продукти. Ако са пилешки често пъти това са костите от пилето с остатъците след разфасовки, или пък това са трътките, кожичките. И това е някъде около 20%. Винаги в този тип кренвирши от 10 години насам е присъствала свинската сланина в голям процент. Нищо, че това са така наречените пилешки кренвирши. Има много нишесте, около 20% и вода. И оттук натаък останалите са овкусители, оцветители и емулгатори и всякакви други адитиви.

А те въобще не са хранителни. Да, те засищат. Веднага ще почустваме както ако ядем хляб със сланина, но какво ще приемем, каква хранителна стойност, каква хранителна плътност има ли изобщо някаква хранителна ценност в тези продукти?! Оттам нататък производителите би трябвало да ни отговорят. Аз мисля че произвеждайки такива храни-ментета, производителите не мислят, че те не увреждат само другите. Те причиняват едно голямо зло на цялата нация.

Самите производители едва ли ги консумират - това е ясно. Но техните деца нямат да се оженят вътре в семейството. Напротив - техните деца ще се оженят за другите деца и тогава ще настъпят проблемите на тези некачествени сурогати. Така се връща на цялата нация, няма да създадем една здрава нация. Репрудуктивните способности на българите са в опастност точно от тези храни.

То не беше хляба боядисан в кафяво! Купуваме нещо, което не сме сигурни. То не бяха т. нар. плодови безалкохолни напитки, малини, къпини и ягоди, в които няма нищо истинско. Те са само овкусители, оцветители, подсладители и сега се посяга и към тези най-важни за нашето здраве и за подрастващите животински белтъчни храни. В нашите препоръки ние имаме яжте ежедневно поне 50 гр сирене, яжте всекидневно месо и обикновено българина не прави разлика между месо и местен продукт. Той цитира че е консумирал кренвирш.

Наскоро един наш колега диетолог сподели как негова пациентка е получила алергичен пристъп след консумация на кренвирш. Но представете си! Тя е имала непоносимост към млечната захар и изведнъж нейната алергия се проявява след като е консумирала кренвирш. Това означава, че в кренвиршите има суроватъчни белтъци. А тяхното място въобще не е там.

http://infocenter.bnt.bg/index.php