България е на първо място в ЕС по дял на сивата икономика

България е на първо място в Европейския съюз по дял на сивата икономика. "Невидимите работници" у нас са 32% от всички работещи, сочат проучвания на бизнеса и синдикатите. Според синдикатите, увеличаването на минималната работна заплата и на осигурителните прагове ще пресече явлението. Бизнесът опонира, че в период на криза мярката ще има обратен ефект. Макар че от години се говори за спад на сивата икономика у нас, процентът остава висок - 32%, при средно 40% в световен мащаб. У нас работещите са около 2 300 000, но е трудно да се каже колко точно от тях са в сивия сектор, тъй като има различни форми на неформална заетост. Според експерти, най-разпространената форма на неформална заетост е работата без трудов договор. Което ощетява и работника, защото не се осигурява, и бюджетът, в който не постъпват осигурителни вноски. От години вече е масово явление работещи и работодатели да подписват фиктивни трудови договори, при които в договора се вписва една сума като възнаграждание, а реално работникът получава съвсем друга. Проучванията сочат, че най-много "невидими работници" има в малките и средни предприятия. Какво предлагат синдикатите, за да се реши проблема: Мирослав работи в строителството от 2 години. Не се осигурява и не плаща данъци.

Мирослав Бакалов, строителен работник: "90% от всички мои набори работят в сивия сектор - без осигуровки, без възможност на трудов договор. И то просто поради липсата на възможността да работят с договор и знаят, че ако не се примиряват, просто ще останат без работа".

За да излязат на светло невидимите работници, КНСБ предлага постепенно увеличаване на минималната роботна заплата, докато достигне 562 лв. Толкова, според синдикатът, е минималната издръжка на живота у нас. КНСБ предлага още: увеличаване и на минималните и максимални осигурителни доходи.

Пламен Димитров, президент на КНСБ: "В България зависимостта между увеличението на МРЗ и нискоквалифицираната заетост е позитивна. По този начин пращам много поздрави на всичките икономисти от всички пазарни институти и всички останали такива. Това е доказано емпирично и който не го вижда и не иска да го приеме, е глух и сляп". 

От Асоцицаията на неформалните работници не са убедени в ползите от това. Те предлагат друго: 5 години преходен период на изсветляване, в който неформално работещите да се осигуряват на по-нисък праг.

Виолета Златева, предс. на Асоциацията на неформалните работници: "Не можем един самонает надомен работник, който един месец изкарва 200 лева, а друг месец може да не изкара нищо, да поискаме той постоянно да се осигурява на този висок осигурителен праг". 

Според Златева, отпускането на нисколихвени кредити за малки и средни предприятия също ще стимулира работещите да излязат на светло. А повечето от тях са именно в малки фирми, които не могат да си позволят високи разходи за труд. Работодателите смятат, че увеличаването на МРЗ в период на криза ще даде обратния ефект, увеличаване дела на сивата икономика, тъй като в такъв период разликата между МРЗ и СРЗ се стеснява и това е мотив работник и работодател да подпишат споразумение за работа на тъмно. Те предлагат договаряне на МРЗ по браншове.

Добрин Иванов, Асоциация на индустриалния капитал в България: "Не административното ѝ определяне с постановление на МС, а договаряне на РЗ в зависимост от обективни показатели, в зависимост от изменение на иконом. показатели на икономиката. Същото важи и за договарянето на МОП. Също така и с вариант за договаряне на МРЗ по региони, тъй като не е без значение къде оперира икономически едно предприятие. Дали във Видин, дали в София". 

По оценки на бизнеса, бюджетът губи годишно около 10 млрд. лева от сивата икономика.