В парламентарния дебат по вота на доверие на правителството приятно ме изненада много добрата подготовка на министрите, които говориха в стила на такъв тип вот - казаха какво са свършили и какво биха искали да свършат. Това отбеляза при гостуването си в сутрешния блок на БНТ социологът Антоний Гълъбов. Да коментира темата бе поканена и Татяна Буруджиева - социолог и политолог, която се съгласи с казаното от Гълъбов. Тя, обаче, добави, че от гледна точка на парламентаристите дебатът почти не се е състоял, защото по-голямата част от тях - най-вече тези, които са подкрепили кабинета, са я върнали в едни доста стари времена - времената на пионерските и комсомолските организации, които рапортуват на по-големите.
Целия разговор вижте във видеофайла.
ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА
Водеща: За анализ на вота на доверие към кабинета на Бойко Борисов гости на „Денят започва” са социолозите Антоний Гълъбов и Татяна Буруджиева. Добро утро и на двама ви, здравейте. Каква е кратичката ви равносметка на 9-те часа. Макар че и по-дълго са продължавали дебатите, но 9 часа беше приличен рекорд вчера дебати по време на вота на доверие. Какво бихте откроили в крайна сметка от тези 9-часови дебати?
Антоний Гълъбов: Усилията за преглед на състоянието на парламентарното политическо пространство, нещо като проверка, проверка по гарнизон.
Водеща: Проверка заря.
Антоний Гълъбов: Да, нещо такова имаше като дух. Ако сериозно трябва да се говори за това, беше много важно да се разбере всъщност до каква степен това средства ще окаже ефект. Аз например съм приятно изненадан от подготовката на министрите. По-голямата част от министрите бяха положили усилие да говорят в стила на подобен тип вот, с други думи, да кажат какво са свършили и какво биха искали да свършат. Така че в това отношение ми се струва, че този дебат беше малко по-смислен от някои от предишните.
Водеща: Госпожо Буруджиева, вашето усещане?
Татяна Буруджиева: За да продължа образа, с който започнахме, има си една съществена разлика между просто проверка и проверка заря. И министрите наистина бяха подготвени за проверка заря, докато част от депутатите или по-голямата част от депутатите, особено от тези, които подкрепиха правителството в този вот, бяха подготвени, как да кажа, даже не и за проверка заря. Там се почувствах буквално върната в едни времена, твърде стари, когато пионерски и комсомолски организации рапортуваха на по-големи, там даже не беше в рамките на проверката заря. Така че от тяхна гледна точка, от гледна точка на парламентаристите дебатът почти не се състоя. Сега бихме могли да кажем, че тъй като много се говори за самата форма дали наистина това, че се поиска вот на доверие, беше уникалното и постигна някакъв по-различен политически ефект, отколкото можеше да бъде постигнат през вот на недоверие. Винаги позитивното движение играе различна роля, но истината е, че точно искане на вот на доверие според мен накара парламентаристите от ГЕРБ и от "Атака" да говорят по този начин. Защото ако беше поискал вот на недоверие, нямаше да има толкова много верноподанически чувства и щеше да има повече дебат по същността, дебат по проблемите, които се изваждаха. Защото министрите абсолютно правилно си казаха какво са направили и какво искат да направят. Т.е. те не извадиха проблемите вътре в момента, които се случват. Ако вадеха нещо, то беше наследството отпреди година и половина и как са го преодолявали. И оттук дебатът не беше върху днешния ден на България, ако мога така да се изразя, а беше по-скоро един дебат върху общи политически посоки на развитие и на позиции и си беше един, грубо казано, предизборен дебат много повече, отколкото дебат по същността на управлението.
Водещ: Добре, но извинявайте, ако беше поискан вот на недоверие и дискурсът беше по-оправдателен, това щеше ли съществено да промени нещата?
Татяна Буруджиева: Ама тука е тънка границата. Аз не знам дали и гражданите щяха да го разберат. Но истината е, че тъй като думите и действията и поведението невербалното, как да кажа, не въздействат винаги само директно, те въздействат понякога и по начин, по-който ние по-късно осъзнаваме, че ни е въздействало. Просто дебатът щеше да бъде върху настоящите проблеми. Нямаше как в този вот опозицията да извади или хората, които критикуваха, да извадят малко повече и по-сериозни аргументи поради времето, което, така да се каже, присъства. Истината обаче е, че по един или друг начин дебатирани, проблемите си остават. И това е големият резултат от вчерашните 9 часа.Видяхме, че всички политици по някакъв начин са готови за своята битка, но в тази битка гражданите ги нямаше.
Водеща: Г-н Гълъбов, знаете ли, вчера тук в това студио на вашето място стоеше колегата журналист Петьо Блъсков и той изказа, изрече една такава доста екзотична идея. И той каза, да иска премиерът вот на доверие това е твърде рафинирано като подход и не подхожда на неговия бурен политически темперамент. Ерго някой му е подсказал, разбира се, да поиска вот на доверие. И той направи следната връзка. Вторник вечерта беше поискан вотът на доверие, кой обядва вторник на обяд, ами обядва кръгът „Монтерей”. Но да кажем това остава в кръга на екзотиката. Според вас кой е диктовчикът наистина на тази идея за вот на доверие?
Антоний Гълъбов: Стратегът.
Водеща: Стратегът.
Антоний Гълъбов: Нека да кажа преди това две неща. Първото е в това, че досегашната стратегия на министър-председателя винаги е била да се опитва да изпреварва ударите към себе си. Това създава това усещане за непрекъснато люшкане, за споразумяване, за избягване на открити конфронтации. Така че това е по-близко до стила му. От друга страна, това се вписва, която той многократно е заявявал, че ще иска предсрочни избори и т.н. Така че не съм склонен да си мисля, че става дума за някакъв много наистина рафиниран замисъл. По-скоро консултиран е на възможни стъпки. Но ролята на това средства е не да противодейства на ситуацията, в която се намираме. Аз затова съм по-критичен към дебата, тъй като ситуацията е тежка. Ситуацията е тежка и тя изисква много стройно и системно противодействие от страна на правителството. Вотът беше по-скоро промяна на посоката, но не противодействие на атаката. Истината е, че имахме демонстрация на това, че целият дневен ред на българското общество може да бъде подменен в рамките на седмици, че срещу правителството стои една достатъчно добре организирана мрежа от интереси, която е заинтересувана да блокира определен тип движение на правителството. Така че в това отношение вотът по-скоро смени посоката, но не е ефективно противодействие на тази заплаха. Нещо повече, аз смятам, че ще бъде свидетели на нова кампания.
Водеща: Нова кампания?
Водещ: Срещу правителството?
Антоний Гълъбов: Да.
Водеща: Дайте да поговорим за авторството на тази кампания и ако има нова кампания, както вие подозирате, как и с какви средства вече оттук насетне управляващата партия да противодейства на тази кампания?
Антоний Гълъбов: Много е трудно да се прогнозира подобно нещо, тъй като нямаме пирамиди, нямаме насреща си. Може би имаме барони, но фараони, но пирамиди нямаме. Нямаме йерархични структури в пространството, тази сива зона между организираната престъпност и политика. Там няма ясно изградени корпоративни субекти, там по-скоро се действа в мрежови план. Точно за това всеки опит да кажем това да се олицетвори с фигурата на Алексей Петров или с РЗС, или с нещо друго, ми се струва недостоверно, защото това са паралелно действащи мрежи, през които определен тип послания и действия се лансират. По-скоро това, което ми се струва много важно да се разбере, е, че след този вот правителството трябва да дефинира новите си приоритети. Бързам да ги кажа. Това е справедливост и свободна конкуренция. Тази година ще бъде изключително важна за съдебната власт. Трябва да разберем дали съдът е гарант за демокрацията в България. Трябва да разберем дали съдебната власт е в състояние да гарантира демократичното развитие на страната.
Водеща: Ще ви питам и за съдебната власт, но да чуем и госпожа Буреджиева.
Татяна Буруджиева: Възможно е съдът да го докаже между другото или да не го докаже, но това все пак в сериозна степен зависи от действията на МВР.
Антоний Гълъбов: Взаимодействието между изпълнителна и съдебна власт.
Татяна Буруджиева: Да, от взаимодействието и от възможността все пак да имаш нормални доказателства. И аз затова съм много скептична в тази област. Истината е, че този дебат беше предизвикан в голяма степен заради невъзможността да се осъществи в рамките на полето на сигурността, изключвам военните тука, сигурността най-общо, която Министерството на вътрешните работи трябва да гарантира на гражданите, и демократичността на развитието на държавата. Заради това бяха всъщност и желанията за оставки, включително и от дясната опозиция, на министър Цветанов. Защото залогът отново е дали той ще си свърши работата и доколко ще си свърши работата. Второто нещо, по повод на това кой е подсказал. Вижте понеже аз обичам да слушам дребните неща в езика, премиерът на няколко пъти стана ясно, че дали се е заблудил, дали така вътрешно го чувства, изборите са след шест месеца. И може би продължава да не разбира и да мисли, че изключително действие е направил с този вот на доверие само защото шест месеца и след това ще дойдат изборите. Уви, изборите са след 9 месеца. И по принцип технология. Дори и по повод на изборите. По какъвто и да е повод в политическия процес тя е много важна. От взимане на решение до неговото изпълнение. Но тя не може да подмени самата политика, самия политически процес. И тука въпросът за конкуренцията. Аз бих ги обърнала, ако въобще трябва да ги йерархизираме, но въпросът за икономическото ни състояние и какво се случва с българския бизнес, тази година ще бъде наистина на преден план. И ние можем, разбира се, като общество да понесем заглавията и да гледаме по принцип да се говори, абе събраха се там някакви си хиляда души нещо да протестират. Ами вижте, то и в градинката на „Кристал” преди 20 години не се бяха събрали кой знае колко хора. Има знакови неща, които се случват в България и знаковото в България е, че хората тръгват да протестират при положение, че бяха се отказали и с това правителство те нямаха никакво желание хората да излизат на улицата, те смятаха, че техните интереси са вътре в дневния ред на правителството.
Водеща: Ще ми се обаче да излезем от парламентарния контекст на разговора. Не смятате ли, че изведнъж откъм съдебната система, за която заговори и г-н Гълъбов дойдоха твърде много добри новини, и то точно в деня, в който се гласуваше вот на недоверие. Стана ясно, че шефът на митниците Ваньо Танов е бил подслушван със СРС-а абсолютно законно, разбира се, и не той е бил целта на тези СРС-а, а някакво престъпно обкръжение около самия него. Изведнъж обаче се оказа, че за най-голямо съжаление, видите ли, тия СРС-а са унищожени, защото е спазен законът. И сега те не могат да се сравнят с онези разговори, които ние четем като изтекла информация в публичното пространство. Съзнавам колко тежко звучи това като обвинение, но все пак не смятате ли, че просто съдебната система прави една добра услуга на управляващите в критичен момент за тях?
Антоний Гълъбов: И да допълним. Излезе, че това, което се огласи, пък вече е монтирано, фалшифицирано, не е оригиналът, технически е пипано.
Татяна Буруджиева: Вече всички станахме специалисти по СРС-а в някакъв смисъл, което буди огромно съжаление в мен. Това, което аз разбрах в тази си специализация принудителна по СРС-ата, е следното. Те са били законни тези СРС-а, но са били унищожени. Ерго разбирай, какво им е законното? Простете моето невежество, но в момента, в който тръгваш да използваш СРС, за мен означава, че ти имаш поредица други доказателства, че има престъпление, и минаваш на СРС, защото си изчерпал другите възможности да досъбереше доказателства. Фактът, че те са унищожени, е, че няма престъпление, нали така разбираме?
Водеща: Точно така. Затова те са били унищожени в десетдневен срок.
Татяна Буруджиева: Следователно не може да се спре дотук, трябва да се каже какво е възбудило според мен изобщо презумпцията, че има престъпен кръг около Ваньо Танов. Защото, извинете, ако това е просто, както напоследък така се оказва са серия неща, една неща казала, ако се окаже, че и по този начин започват да ни подслушват със СРС-а, защото някой с каскет нещо е донесъл. Виждате, че анонимно беше и писмото, за да се прави тая проверка точно от ДАНС на подписката. Следователно в нашето общество ние се намираме пред една шетня на някакви хора анонимни с каскетчета и с шлиферчета, които разнасят ту флашки, ту писма. Това е проблемът, защото това трябва да бъде прекратено, включително и като реакция на действие на самите институции. Не може да се връщаме в доносническа епоха.
Водещ: Къде стоят тези хора с каскетите?
Антоний Гълъбов: Това, което имам предвид, те стоят там, където си говорихме преди малко, в тази сива зона между т.нар. бизнес и политика, организираната престъпност и политика. Въпросът е в друго. Този опит за взаимодействие между МВР, ДАНС и прокуратура досега беше фокусиран върху водещата роля на МВР и на ДАНС. Онова, което е много важно в момента, е прокуратурата да заеме позицията си. Тази година е много важна, защото предстои да влязат в съдебна фаза по-голямата част от тези знакови полицейски операции, на които бяхме свидетели. Много важно е прокуратурата да бъде подкрепена, за да постигне възможността тя наистина да координира действията на МВР и на ДАНС при систематизирането на определен тип доказателства. Това, което беше анонсирано вчера като цялостно движение към нова наказателна политика, е абсолютен приоритет. Това е единственият начин, по който държавата може да противодейства на това, на което сме свидетели. А по отношение на гаранциите за конкуренция, за свободата на конкуренция, няма никакъв шанс древният и среден бизнес да реши да инвестира или да прави каквито и да е по-рискови движения, ако няма гаранция за това, че ще има свободна конкуренция. Ако няма гаранция за това, че ще има свободна конкуренция. Така че ако досега приоритетите бяха вътрешна сигурност и икономическа стабилизация през двамата вицепремиери Дянков и Цветанов, в следващия период от време за мен приоритет е правосъдието и свободната конкуренция.
Водеща: Тъй като ни остава една минута, да споменем с добро Синята коалиция. Смятате ли, че тя загуби или по-скоро смятате, че тя спечели от вчерашното си поведение да гласува въздържал се?
Антоний Гълъбов: Синята коалиция остана лоялна към избирателите си, част от които настояваха да се гласува против и остана лоялна към собствения си вот по отношение на бюджета. В това отношение е много важно да се разбере, че предизборната програма на Синята коалиция и на ГЕРБ съвпадат в малка част и е напълно естествено Синята коалиция да продължи да се движи спрямо мандата, даден й от избирателите.
Татяна Буруджиева: Аз мисля, че това беше добра позиция в един по-дълъг процес на доказване кой изразява всъщност дясното в България и дясно ли е управлението, което в момента ние имаме. Това е един тежък път, мога така да се изразя, защото никога не е лесно, както и да е, това е един тежък път, но в този път ходът на Синята коалиция смятам, че беше наистина просто ход на лоялност.
Водещ: Добре. Благодаря ви много за този анализ.