Опасно ли е строителството в София?

Ще издържат ли сградитв в столицата на едно сериозно земетресение, как върви паспортизацията, проблемите с районирането на града коментира главният архитект на София Петър Диков встудиото на "Денят започва".

Пълен текст на разговора

Водеща Жени Марчева: Добро утро. Наш гост е главният архитект на София господин Петър Диков, здравейте.

Петър Диков: Здравейте.

Водеща: Господин Диков, да започнем с Япония. Тук вчера беше архитект Людмил Леонидов от отдел „Архитектура и благоустройство" на Столична община и той каза доста притеснителни неща. Първо каза, че паспортизацията на сградите в София не се прави по качествен начин, а се прави проформа. Вярно ли е това?

Петър Диков: Архитект Леонидов е общински съветник. Нещата, които каза, ги каза малко подсилено, но в общи линии са верни. На мен ми се иска да кажа няколко основни неща, които трябва да знаят българските граждани и граждани на София. Мисля, че би трябвало да бъдат по-спокойни, след като ги чуят. По принцип три неща определят устойчивостта и гаранциите при земетръс. Първото нещо, това е нормите, при които се проектират сградите. Второто нещо, качеството на самото строителство. Третото е организацията на обществото и на града при едно такова бедствие. Като почнем от първото, нашите норми са изключително коректни, добре направени. Те са съобразени с европейските норми така, че по отношение на качеството на самите проекти, мисля че ние не трябва да имаме съмнение. Зонирането на България е направено коректно спрямо нашата геоложка зона. То беше променено след земетресението във Вранча, при което бяха се срутили жилищни сгради в Свищов, тогава имаше и загинали. Жилищните сгради, които бяха паднали, бяха по една система, която беше популярна по онова време, но след земетресението изобщо беше забранена. Това презониране особено в Северна и Източна България повиши зоните някъде с една, някъде с две степени. Специално София е била девета степен, което е най-високата степен за нашия регион в Европа, нормите са осигурени за такава степен. Да не се бъркат хората, девета степен по нашите норми за изчисление, това е по скалата на Медведев, Шпонхоер, Карник и тя не съответства директно към скалата на Рихтер. Тя съответства условно някъде между 7.2 и 7.4 и 7.5 по Рихтер.

Водеща: Ако не дай си Боже има такова земетресение в София с такъв магнитуд, сградите така са конструирани, че да издържат?

Петър Диков: По проекти така са направени, че да издържат. Самото качество на строителството, тук беше бележката на архитект Леонидов, наистина имаше един период след промените, седем-осем години, когато нямаше организиран стриктен контрол на качеството на строителството. Аз лично смятам, че включително тези сгради са направени достатъчно коректно спрямо проектите, тъй като отговорността на проектанта конструктора е много голяма по нашата нормативна уредба. И всеки проектант конструктор си следи неговия обект, контролира го и на място контролира как се изпълнява обекта. Стигам до третия проблем, който мисля, че трябва специално да обърнем много сериозно внимание. Това, което стана в Япония показа, че и най-добрата организация понякога не може да подсигури населението при такива катастрофални бедствия. Независимо от това, виждате че непредвидимото беше цунамито. Самото земетресение, организацията на японците е такава, че те практически нямаха някакви проблеми. Ние сме много далеч от тази организация и аз мисля, че тук общината и държавата ще трябва много бързо да предприемат мерки и то не кампанийно, тъй като светна червената лампичка и то много силно, за целия свят. Трябва да направим необходимото за да осигурим на гражданите, те да знаят какво да правят при такова бедствие, организацията на държавните и на общинските служби при една такава ситуация така, че те да сведат до минимум последствията от такова бедствие.

Водещ Андрей Захариев: Архитект Диков, да се върнем още малко само на това, което каза архитект Леонидов. Той каза, че по-опасните сгради от земетръсна гледна точка са тези, в стария център. Вие говорите сега за съвременния начин на проектиране, той е благонадежден. Аз ще ви дам един пример. Живея на булевард „Мария Луиза" и сега, когато се проектираше метрото, т.е. вече тръгнаха работите, минаха ваши колеги, инженери, да проверят здравината на кооперациите. Оказа се, че кооперацията, в която аз живея между Халите и Лъвов мост има пукнатини, предизвикани именно от земетресението във Вранча. Те не са опасни с оглед на метрото и вибрациите. Но при един земетръс, не дай си Боже...

Петър Диков: Абсолютно ви разбрах. Това, което мисля, че и по вашата телевизия вървя, примерно японците имат изрични разпореждания всеки двадесет години да се прави контрол на сградите. Мисля, че това трябва също да погледнем много сериозно на него. Паспортизацията на сградите не върви с темповете, които са заложени и които бихме искали. Отговорните собственици правят всичко необходимо за да има тази паспортизация. Защото тя зависи главно от тях. Дори вчера говорих с генерал Тонев, началник на Военномедицинска академия, понеже му казах темата, по която съм тук, той каза - „Ние направихме нашите сгради изцяло, експертиза конструктивна, при земетресение. Предписанията сме ги изпълнили. Нашите сгради, на Военномедицинска академия са абсолютно осигурени в това отношение". Това трябва да направят на практика всички. По центъра наистина има сгради, които са им нарушени конструкциите - при различни ремонтни и т.н. Ние, вероятно си спомняте, правихме специална акция по отношение на тези нерегламентирани ремонти, когато се случи с падането на сградата на „Алабин", двете момичета в случая. Много неща сме проверили, много неща сме направили като предписания за укрепване на сградите, но пак повтарям - основно, в собствениците самите е грижата за тяхната собственост, защото ние колкото и да правим усилия, не можем да погледнем навсякъде.

Водеща: Прав ли е, според вас, регионалният министър Росен Плевнелиев, който преди няколко дни, пред някакъв форум каза, че кризата е променила строителството от количество към качество.

Петър Диков: Аз бих казал, че пазарът го промени от количество към качество. Пазарната схема е такава, когато има търсене по-голямо от предлаганото, веднага се отразява върху качеството на предлагането. Когато търсенето, както е в момента, рязко намалява, а предлагането го има все още на пазара, естествено потребителят ще търси за най-ниската цена най-доброто качество. Това нещо го говорих още преди няколко години и предприемачи, и пред строители, и пред колеги архитекти, че ако не се наблегне в строителния продукт на качеството, всеки който не обръща достатъчно внимание е с опасност за фалит.

Водеща: Господин Диков да ви питам и по горещата тема, която стана причина заместник-кмета Минко Герджиков да подаде оставка. Оставка, която към този момент все още не е приета, по презонирането на София. Съгласни ли сте с това, което ще се случи в четвъртък на заседанието на общината, да се спре презонирането?

Петър Диков: Първо, мисля че за гражданите на София трябва малко по-подробно и малко по-коректно обяснение. Едно от причините за връщането на нещата с презонирането си мисля, че точно това, че не се даде коректно и ясна информация на столичани, какво прави общината. Аз лично трябва да кажа, че бях против това решение да се отложи въвеждането на новото зониране. С няколко думи дължа да обясня на вашите зрители за какво става дума. Има два елемента, които определят данъка върху сградите - едното е данъчната ставка, другото - данъчната основа. Данъчната ставка, както беше поет ангажимент от госпожа Фандъкова тя не се промени, остана такава, каквато е била последните няколко години. Какво се промени? Промени се данъчната основа, така наречената данъчна оценка на сградите, за която всъщност основа е това зониране на София, за което говорим. Ние българите, малко страдаме от раздвоение на личността когато говорим за нещо, което искаме от другите, и когато говорим за нещо, което трябва да направим ние. Защото в по-белия свят, към който ние непрекъснато твърдим, че се стремим, данъчната оценка на сградите се прави по пазарната оценка и всеки район, всеки квартал се следи от общината по сделките, които се извършват и те давят ясна база за това, каква е данъчната оценка. Защото по белия свят данъчната оценка е много близка или равна на пазарната оценка. Какво правим при нас. Всяка сделка, която се прави, с изключение на тези сделки, които са ипотечни, обикновено се изповядва не на реалната цена, на която се сключва сделката, а се изповядва на така наречената данъчна оценка, която всички знаят, че на много територии, не само в София, е значително по-ниска, отколкото е пазарната оценка. По този начин, примерно когато се прави една сделка от някой гражданин или фирма, много е удобно да се иска данъчната оценка, защото по този начин ние крием данъци. От друга страна, нещата в София много се промениха през последните години, всички го виждат това нещо. Промениха се по отношение на пазара. Сутринта прегледах една статия, която коментира защо се провали презонирането на София. И там обяснението е, че щели да се строят молове, метро и т.н. и това било мотива да се презонира София. Мотивът да се презонира София е основно пазарните промени, които настъпиха последните 10-15 години. Тези промени те са ясни на всички, всички граждани на София ги знаят. Отворете един вестник или едно списание, което съдържа оферти за недвижими имоти и ще видите каква е разликата между „Младост" и „Люлин". Пазарна разлика. Това не е разлика, защото някой... И в „Младост" има метро, и в „Люлин" има метро. Тука основанието да се обясняваме с това, че има метро или няма метро, мисля че не е коректно. Решението на госпожа Фандъкова за отлагане е абсолютно резонно точно в посока на това, че не беше коректно спрямо столичните граждани, че не им беше обяснено нито механизма, нито самото зониране, нито това какво се променя и защо се променя. Сега следва една доста сериозна работа на администрацията да може да покаже на столичани за какво става дума.

Водеща: Вчера премиерът Бойко Борисов обяви, че столичното кметство и Министерство на земеделието разменят местата си. Това ще бъде облечено в решение на МС съвсем скоро. Вие ще бъдете въвлечен в цялата тази история, няма как. Как си го представяте във времето това преместване, колко ще струва?

Водещ: Бъдете искрен, според вас, това адекватно ли е?

Петър Диков: Аз лично много отдавна твърдя, че Столичната община трябва да събере администрацията си на едно място. Това е удобно и за гражданите, удобно е и за самата администрация. От тази гледна точка, според мен е добре. Това, което направихме като изследвания, показва, че на практика почти цялата централна администрация на София, може да се събере в тази сграда. Тя има капацитет за около 750-800 души. Цялата администрация на цялата община е малко под хиляда души. От тази гледна точка, категорично е добре. Другото, което мисля, че е добро и разумно в това решение, това е самата сграда, всички знаят Министерство на земеделието, всеки може да направи разлика между сградата на Министерството на земеделието и сегашната сграда на Столична община. Общината е най-важната институция в съответното населено място, във всички, уважаващи себе си градове. Общината ако не е най-красивата, то поне е най-представителната. Последно, мисля, че това, което се съдържа зад решението, т.е. намаляване на администрацията на Министерство на земеделието и деконцентрирането и освен в София и на други места, освен че е разумно, мисля че е крайно време да се направи. Много говорим за разрастването на София, много говорим за презастрояването на София, много говорим за трафика, а много малко правим да облекчим София от дейности, които не са и присъщи. Какво прави Агенцията по рибарство в София? Или администрации, които са свързани с морето? Или горски администрации. София не е била, не е и никога няма да бъде земеделски център. Така, че голяма част от тези функционални звена на Министерство на земеделието трябва да отидат там, където са земеделските центрове на България - Пловдив, Стара Загора, Плевен.

Водеща: Благодаря ви. Само имате ли идея това преместване колко ще струва горе-долу?

Петър Диков: Тепърва трябва да правим проучвания. Аз лично не очаквам да струва особено големи пари. Това ще се каже от конкретните разчети.

Водеща: Благодаря ви, че бяхте наш гост. Това беше главният архитект на София Петър Диков.