След взрива в метрото в Москва

Един миг... и взривовете на станциите Лубянка и Парк на културата преобърнаха живота в Москва. С тези първи атентати в метрото от 2004 г. насам терорът се върна в сърцето на Русия. Ала оцелява по чудо.

Ала Якушева, очевидец:
- Мислехме, че влакът се е повредил. Беше като на кино. Бях изхвърлена на пода и не можех да стана. Един мъж ми помогна да се изправя.

Московското метро, през което на ден минават 8 млн. души, тогава е адът на Земята. Но той възпламени солидарността, която руснаците със същия дух проявиха и при взрива в Домодедово този януари.

Дмитрий Петров, очевидец:
- Помогнах да изнесем няколко тела от метрото, но най-ужасното беше, че хората умираха пред очите ти, а ти нищо не можеш да направиш.

И Дмитрий Беляков добре помни този ден. Той е единственият журналист, който вписа в биографията си среща с терорист-самоубиец. Разказва ни как седмица преди атентата, в Дагестан се запознава с Мириам Шарипова без да подозира, че тя ще се взриви в метрото на Лубянка. Младата учителка с две висши образования даже го агитира да приеме исляма.

Дмитрий Беляков, журналист:
- Тя беше толкова обикновена. Вървиш и не знаеш от кого още да очакваш нещо, защото такива обикновени момичета като нея в тъмносини или черни хиджаби там са хиляди.

Така след два кървави атентата за последната година в Москва животът продължава. На пук на опасността. Защото и днес тероризмът остава най-голямата заплаха за Русия.