Кризата в Гърция: Какво се задава за Гърция след референдума

Планът на гръцкия министър-председател Алексис Ципрас да проведе референдум в неделя относно исканията на кретидорите за мерки за икономии станаха причина за провал на преговорите, принудиха Гърция да затваря банки и поставиха под съмнение бъдещето й в еврозоната. Резултатът от вота на референдума остава неясен, но без значение дали гърците ще изберат "да" или "не", очаква се страната да се изправи пред нов период на несигурност и политически сътресения. Ето основните евентуални сценарии след референдума: "ДА" НА УСЛОВИЯТА ЗА СПАСИТЕЛНА ПРОГРАМА Лявото правителство на Гърция открито призовава гърците да гласуват с "не". Би било политическо самоубийство за Ципрас да прилага програма, която той многократно окачестви като "унизителна" за страната му и на която яростно се противопоставяше. Ципрас ясно заяви, че ще се оттегли в случай, че преобладава гласуването с "да", казвайки по телевизията тази седмица: "Ако гърците искат да имат унизен министър-председател, има много такива наоколо. Няма да съм аз". Ако Ципрас подаде оставка, нормално е страната да отиде на предсрочни избори - вероятно през септември. Но като се имат предвид предстоящите по-късно този месец плащания на Атина към международните кредитори, то вероятно президентът ще формира многопартийно служебно правителство на "националното единство", за да продължи преговорите с международните кредитори и да запази Гърция стабилна до провеждането на изборите. Създаването на такова правителство няма да е лесна задача. Проевропейските партии като центристката "Потами" ("Реката"), лявоцентриската ПАСОК и консервативната Нова демокрация дадоха знак, че желаят да участват в такова правителство. Но заедно те имат само 106 места в 300-местния парламент. Това означава, че СИРИЗА и по-малкият й коалиционен партньор - дясната партия Независими гърци, ще трябва да подкрепят или да се присъединят към това правителство. Това правителство вероятно ще се ръководи от технократ; бившият министър-председател Костас Караманлис прави редки публични изявления, призовавайки гърците да гласуват с "да" в неделя, което поражда спекулации, че той може да е кандидат за поста. Национално правителство на спасението няма да е прецедент в Атина. Последния път Гърция повдигна въпроса за референдум през 2011 г., когато бившият министър-председател Георгиос Папандреу искаше провеждането му, но беше остранен от власт, а правителство на технократи, подкрепяно от основните партии, го замести до провеждане на избори на следващата година. Някои представители на СИРИЗА казват, че в случай на гласуване с "да", самият Ципрас трябва да избере дали да остане и да опита да продължи преговорите с кредиторите при условие, че страната ще произведе избори щом се стабилизира финансово до септември. Основните фигури в еврозоната открито говорят в подкрепа на гласуване с "да" на референдума. Канцлерът Ангела Меркел даде знак, че е готова да преговаря по трета спасителна програма с Гърция, макар германски представители да остават скептични дали ще дойде ново правителство и дали ще има договорена трета спасителна програма до 20 юли, когато трябва да бъде направено решаващото плащане към Европейската централна банка. ГЛАСУВАНЕ С "НЕ" НА РЕФЕРЕНДУМА Представители на гръцкото правителство казват, че гласуване с "не" на референдума ще помогне на гръцката страна в преговорите с кредиторите, което водещите фигури в еврозоната, в това число председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум, отричат. Правителството на Гърция казва, че веднага ще поднови преговорите с кредиторите. Но европейските представители са на мнение, че ще е много трудно да се постигне съгласие по нова спасителна програма, защото гласуване с "не" ще бъде интерпретирано като отказ от обвързване с кредиторите. Водещите фигури в еврозоната предупреждават, че гласуването с "не" ще е знак за отхвърляне на еврото и ще затвори вратата за по-нататъшна помощ от кредиторите, оставяйки Гърция в непозната територия и изолирана в рамките на еврозоната. Гърция вероятно няма да успее да плати огромното си задължение към ЕЦБ на 20 юли и финансовата й криза ще се задълбочи рязко, като банките вероятно няма да отворят. ЕЦБ вероятно ще замрази или изтегли спешното подпомагане на гръцките банки, което ще засили натиска върху Ципрас. Това може да принуди Ципрас да подаде оставка, за да даде път на правителство на националното единство. Държавата може също да избере да въведе паралелна валута или да издава дългови разписки - Ай Оу Ю (I owe you - IOUs) - от англ. език "аз ти/Ви дължа"), за да се закрепи временно, като начало на "Грексит".