Бактерии и безсмъртие - носителят на „Пулицър" Джонатан Уийнър

Продължаваме с вечните теми, а каква по-вечна тема от безсмъртието. За бактериите и за безсмъртието разговаряхме в студиото на "Панорама" с писателя Джонатан Уийнър, преподавател в Колумбийския университет, носител на Пулицър, автор на "Странната наука за безсмъртието" и други научно-популярни книги за биология, еволюция, генетика, за гени и за бактерии.

БНТ:
- Една бактерия разтресе света - мистериозната ешерихия коли уби 30 души в Германия. Ето още една тема за книга, господин Уийнър!

Джонатан Уийнър:
- Може би. Тя ни напомня колко важна е биологията и колко важно е да разбираме всичко това.

БНТ:
- А защо всичко това слабо го разбираме все още. Тази бактерия беше открита, мисля, че дори още не е открит истинският й произход.

Джонатан Уийнър:
- Науката има своите ограничения. Дори и най-добрите учени действат като детективи. Има някои истории, които е много трудно да бъдат проследени. Би трябвало тук да кажа, че най-големият проблем в науката е онзи, за който съм писал в последната си книга.

БНТ:
- Безсмъртието... Уви, обаче една бактерия ни убива, а вие пишете за безсмъртието. Вашият герой е доста смел мечтател. Героят на вашата книга.

Джонатан Уийнър:
- Така е, съгласен съм, той е един доста смел мечтател. Той наполовина е Дон Кихот, другата половина е може би човек с много интересни сериозни идеи.

БНТ:
- Добре, възможно ли е безсмъртието?

Джонатан Уийнър:
- Не зная дали безсмъртието е нещо, което ще достигнем. Нека да кажем обаче - 900 години - животът на Метусела, 1000 години, може би. Това не е нещо, което да кажем, че е невъзможно.

БНТ:
- 1000 години?

Джонатан Уийнър:
- Не правя предсказания. Някои от най-големите оптимисти сред учените, за които съм чел, като Обри де Грей, правят такива предсказания. Има други, които казват 30 години и 40 години могат да бъдат добавени към нашата продължителност на живота. Бих бил щастлив, ако мога да добавя 20 години към продължителонстта на живота си.

БНТ:
- Понеже тук говорихме за пенсии, ако живеем 1000 години, кога ли ще се пенсионираме?

Джонатан Уийнър:
- Знаете ли, до голяма степен нашият живот е предопределен от продължителността на живота. Много е трудно да си представим как ще пригодим психологията, социалните системи, надеждите, страхотеве си - всичко ще трябва да се промени, дори ако добавим само 50 години към продължителността на живота. Обаче, ако може това да стане, ако добавите 2 или 5 години, ако някой ви даде едно хапче и каже: "Ще поживеете още 30 години в добро здраве, не бихте ли приели това хапче? Аз бих.

БНТ:
- И аз. Никой не би се отказал, разбира се. Въпросът е дали медицински е възможно това.

Джонатан Уийнър:
- Има два въпроса - осъществимост и желателонст. Можем ли да го направим, искаме ли да го направим. Учените, с които съм разговарял в лабораториите, казват, че са изпълнени с надежда. Те могат да разработят някаква бактерия или червей, муха, мишка, които ще живеят като Метусела. Така че може би могат да ни превърнат и нас в такива представители като Метусела.

БНТ:
- Т.е. възможно е чрез някакви промени в клетките, да живеем доста по-дълго?

Джонатан Уийнър:
- Днес не е възможно, искам това ясно да бъде казано. И не искам някой, който ни гледа и ни слуша да отиде и да си купи последната "тайна формула". Днес няма такава формула. Но има удивителен напредък, който е постигнала науката, и след 5 или 10 години може би ще разполагаме с това хапче.

БНТ:
- Ще има надежда за нас двамата с вас?

Джонатан Уийнър:
- Да.

БНТ:
- Почти.

Джонатан Уийнър:
- Почти. Не бих искал чрез своята книга да кажа, че много-много дългият живот е единственият начин да постигнем щастие. Смятам, че ако сте щастливи с това, с което разполагате, че се възползвате от него, вече сте открили тайната формула.

БНТ:
- Да, наистина. Струва ли си да живеем 1000 години?

Джонатан Уийнър:
- Не зная за 1000 години лично за себе си и тази книга не съм я написал като мисионер, който проповядва безсмъртие. Основният ми герой е такъв мисионер. Аз съм писател, журналист и аз му казах - не съм съгласен с всичко, което казваш. Обаче аз съм на едно прекрасно пътуване, много ми беше приятно да съм тук, в България, и много ми се щеше да има повече време.

БНТ:
- Няма ли да ни доскучае, ако живеем повече? Вие пишете за това в книгата. Хората не си задават този въпрос за първи път. Ще ни бъде скучно.

Джонатан Уийнър:
- Това е един от кошмарите, съгласен съм. И философите се тревожат от това и те казват, че най-големият проблем ще бъде досадата. Творците, писателите споменават това. Но за мен лично не би било проблем, защото аз проявявам такъв интерес към ежедневието, толкова много неща имам да усвоявам... За мен това не би било основното възражение.

БНТ:
- Има една песен на Queen, искате ли с това да завършим? Кой иска да живее вечно? И отговорът е - никой. Май не е много искрен този отговор.

Джонатан Уийнър:
- Не смятам, че е вярно. Всеки един от нас е изпълнен с противоречия, особено по тази удивителна тема. И аз проучвам тези теми в книгата, опитвам се да разгадая нашите надежди, страхове и това е все едно прилив и отлив на водата. Вашите усещания непрекъснато са на приливи и на отливи, привличат ви, отблъскват ви. И аз написах книгата, именно за да отразя тези чувства, за да усетя живота. Защото разговарях и с тези учени, които проучват живота.

БНТ:
- Значи това е книга от един скептичен оптимист?

Джонатан Уийнър:
- Да, скептичен оптимист, приемам го.

БНТ:
- Благодаря ви, господин Уийнър!

Джонатан Уийнър:
- Благодаря, че ме поканихте. За мен бе чест.