Писателят Хорхе Букай за слона, който къса веригата

Той пристига, подава ръка и казва, че не знае дали ще си тръгне оттук. Световната слава не го е направила недостъпен. Стопява преградите, като първи ми задава въпрос. Пита ме защо има толкова весели и щедри българи, които мислят, че са най-нещастните хора на света. Казвам му, че ние сме така.

Хорхе Букай:
- И сега, както и миналия път, когато бях тук, забелязвам, че всички говорят как българинът е измъчен, тъжен, изпълнен с несигурност за бъдещето. Много се извинявам за това, което ще кажа, но съвсем не е така. Аз виждам една страна с потенциал и талант. Кажете ми, може ли страна, която яде, както яде, танцува, както танцува и има такива природни красоти и сърдечни хора, да бъде наречена страна без възможности. Ами, много трудно ще ме убедите, макар да чух, че сте най-измъчената страна в света. И все на вас ви се случвали разни неща. Едно непрекъснато "ох, ах, ох"... Впрочем, има един стар аржентински виц. Двама аржентинци се срещат и единият казва на другия: "Ох, ох, ох". А другият тежко отговаря: "На мен ли го казваш?". Т.е. винаги има причина човек да се оплаква.

Книгите му са прости житейски истории и милиони от тях са продадени в целия свят, но той не е забравил своята история - на момче, родено в беден район на Буенос Айрес, близо до мястото, където изхвърляли градския боклук. После шофьор, клоун, психотерапевт.

Хорхе Букай:
- Аз през целия си живот съм рискувал. Напускал съм сравнително сигурни места, за да отида на други - не толкова сигурни. По едно време даже продавах химически продукти. Печелех пари. Живеех си много добре. Абе, бях човек, както се казва в Аржентина. Но по-късно се върнах към медицината, макар да знаех, че ще живея по-зле. Знаех, че е това, с което исках да се занимавам. Това е моята съдба. След време заложих всичко, което имах, за да издам първата си книга. И то с мисълта, че ще изгубя тези пари, които събирах пет години. Но поех всички тези рискове.

Днес книгите му са преведени на 17 езика. Хората, които ги четат са различни, но въпросите им са едни и същи. Превърнал се е в световен психотерапевт. Питам го дали е разбрал от какво най-много ги боли хората.

Хорхе Букай:
- Боли ни от много неща - боли ни от липса на любов, боли ни, когато сме изоставени, когато загубим близки и любими хора. Боли ни от провала и когато загубим сигурност. Но, знаете ли, сигурно е едно, че трябва да се научим да живеем с това, защото болката е обратната страна на удоволствието. Както казва философията на софистите - няма значение колко тънка е филийката сирене, тя винаги има две страни. А който иска да живее без болка, животът му ще бъде лишен и от удоволствие.

Така с Хорхе Букай стигаме и до любовта. Шегуваме се, че е специалист.

Хорхе Букай:
- Любовта си отива понякога. Ей тъй - без причина. А понякога свършва, защото любовта свършва. Важното е да знаем как да постъпим, за да остане. Огънят трябва да се поддържа от двамата. Ти и аз, ако сме двойка. Защото, ако само ти подхранваш този огън, един ден ще се умориш, а аз ще се отегча. Ако и двамата подхранваме огъня, ще сме в състояние да подновяваме връзката помежду си.

БНТ:
- Помагате на много хора, а сега ми разкажете за вашия живот. Огкрихте ли щастието?

Хорхе Букай:
- Всъщност аз не мисля, че щастието може да се открие, но открих, че никой друг не може да намери начин да те направи щастлив. Никой не може да направи това за теб или за него. Този начин всеки трябва да намери сам. Щом никой не може да те направи щастлив, значи не може да те направи и нещастен. Следователно всеки е отговорен за щастието, но и за нещастието си.

Накрая ми казва, че днес много хора са объркали посоката. Или са се примирили. Казвам му, че може би приличат на окования слон от неговите притчи, който седял цял живот с веригата, защото тя винаги била на крака му. А можел просто да я ритне.

Хорхе Букай:
- Всичко, което съм писал през живота си, е свързано с нещата, които се случваха на мен. Всичките ми книги са историята на един обикновен човек, преодолял много ограничения, откривайки повече пространство за свободата. Ако съм го направил аз, значи може да го направи всеки. Аз искрено вярвам, че окованият слон може да скъса веригите.