Иран и "шесторката" постигнаха споразумение

Иран и шестте световни сили - 5-те постоянни членки на ООН и Германия постигнаха историческо споразумение за ядрената програма.

Постигнат е компромис по всички въпроси, обяви дипломат, която участва в преговорите, които се водят във Виена. Споразумението ще ограничи иранската ядрена програма, така че ислямската република да не може да произвежда ядрени оръжия. Договорени са и инспекции на ядрените съоръжение на Иран.

Очаква се до края на година Европейския съюз да замрази санкциите срещу Иран, а от началото на 2016-а те да бъдат напълно отменени. Години продължават преговорите за иранската ядрена програма с шестте световни сили - Съединените щати, Великобритания, Франция, Китай, Русия и Германия.

Как се стигна до споразумението

Иран и световните сили постигнаха крехкото споразумение за ядрената програма на Ислямската република след 16 дни на интензивни преговори и няколко удължавания на крайния срок. Как и кога бива зададен за пръв път въпросът за ядрен Иран обаче?

36 - толкова пъти по дванадесет месеца са изминали, откакто стартираната през 1950 година ядрена програма за мирни цели на Иран започва да се подлага на съмнение от световните ядрени сили. В началото всичко изглежда ясно - Техеран иска атомна електроцентрала и наема германска компания да построи това, което трябва да се превърне в монумент на евтината електроенергия.

1979 година обаче донася със себе си редица събития, които променят политическия пейзаж на страната - Ислямската революция довежда до смяна в управленския статут и предизвиква Съединените щати да оттеглят подкрепата си за ядрената програма. В следващите години Иран ту прекратява, ту подновява работата по нея. Истинският удар за Запада е сделка с пакистанския учен Абдул Кан в края на 80-те години. Той е известен с разработена от него технология за обогатяване на уран.

Западът реагира с икономически санкции. Неколкократната смяна на собственика на президентското кресло в Ислямската република води до началото на преговорите за ядрен Иран през 2003 и избирането на Махмуд Ахмадинеджад през 2005. Последният става печално известен с анти-семитските си изказвания, с които настройва Израел срещу Техеран. Отказът на Ахмадинеджад да допусне инспектори до ядрени обекти в страната води до нови санкции и няколко провалени кръга преговори. Икономиката на Ислямската република започва да страда сериозно, инфлацията достига 43%.

През септември 2013 Иран си избира за президент умереният Хасан Рохани, чиято първа задача е да поднови ядрените преговори. Той допуска инспектори на ООН до два ядрени обекта в страната и преговорите биват подновени през февруари 2014-а. Сблъсъкът на исканията доведе до редица забавяния. Основните спорни точки бяха вдигането на западните санкции и броят центрофуги за производство на обогатен уран, които страната може да използва. До компромиса се стигна след 16 дни на интензивни преговори и общо три удължавания на крайния срок за постигане на споразумение.