Окупаторите от Уолстрийт и вечният календар на Ханке

Чарлз дошъл от Флорида да снима документален филм за окупиращите, но решил да остане. Сега живее в палатка на вашингтонския площад на свободата.
ЧАРЛЗ:
- Изведнъж се озовах насред Фрийдъм Плаза, между Капитолия и Белия дом; на две преки от лобистите, защитаващи старата система. Системата, която не работи и трябва да бъде поправена.

Личната платформа на Чарлз е следната: храна, вода и подслон за 7 милиарда. Икономиката не била изгубени в кошчето акции, а нещо, което откриваме едни в други. Нещо екологично; нещо, което храни... „Тайм" обяви протестиращия за човек на годината и в този образ скитащият техничар се оглежда с гордост, заедно със своите другари по палатка.
ЧАРЛЗ:
- Ганди, Мартин Лутър Кинг, движението „Солидарност": тази битка я водим от началото на времето.

Протест и криза; безработица и страх за работното място. Една усеща това: нейната работа е да разрешава трудови конфликти с медиация.
ЕДНА ПОВИЧ:
- Има огромни дози стрес и конфликт на работното място. Но ние действаме и резултатите са добри. Вижте, работното място е като семейство. Има ли конфликт, страда цялата компания.

Една и другите медиатори заглаждат конфликти за изпуснати повишения, ниски заплати и скандали с шефове.Кризата изопва нервите допълнително.
ЕДНА ПОВИЧ:
- Сядаш с хората и обсъждаш проблема. Често те разбират неща, които преди са им убягвали. А мениджърите пък обратно, могат да се поставят на мястото на подчинените.

Чарлз не е бил подчинен никому и не си пада по мениджърите. На един човек обаче все още вярва. Все още.
ЧАРЛЗ:
- Аз подкрепям и вярвам на президента Обама, но не знам дали го подкрепя Конгресът. Там реалната информация стига трудно.
ХАНКЕ:
- „Окупирай Уолстрийт" е ляво движение, имаме и дясно, Чаеното парти. Те обаче си приличат по това, че протестират срещу властта. Не харесват статуквото, т.е. не харесват Вашингтон. Сега обществените настроения у нас са малко по-български от нормалното - в смисъл, нали знаете как българите не харесват политиците и ги сменят на всеки избор? И в Щатите днес обществото не харесва политиците.

Професорът от университета „Джон Хопкинс" познава България; той е идеолог на валутния ни борд. Според Ханке големият шанс на българите е уплахът, който са получили през инфлационната зима на 96-97-ма.
ХАНКЕ:
- Така българите научиха, че стабилните финанси, здравата дисциплина и силните банки са пътят към обетованата земя. Оттогава всички български правителства се кланят пред олтара на валутния борд. Един германски финансов министър казваше: „стабилността не е всичко, но нищо не става без стабилност". Българите следваха това и се разминаха с голямата европейска криза. Иначе щяхте да сте като Унгария!
БОЙКО ВАСИЛЕВ:
- Е, да, на макрониво всичко уж е ОК, но хората казват: „какво от това, като сме бедни"
ХАНКЕ:
- Това е най-популярният български припев. Чувам го от първия си ден в България, беше 90-та. Оттогава промяна никаква. Вижте, България е бедна страна. Не е реално да мислиш, че можеш да забогатееш ей-така.

Освен това професорът не препоръчва България да приема еврото сега.
ХАНКЕ:
- България трябва да води своя кораб сама. И да държи здраво. Защото България знае: ако закъса за пари, Европейската централна банка няма да тръгне да я спасява като Гърция... А с Гърция е свършено. Или кредиторите и данъкоплатците ще я спасяват с големи суми, или ще трябва да напусне еврозоната. И в двата случая, край с Гърция. Тя откак съществува, все банкрутира. И сега там гасят лампите.

Според Ханке европейската криза била по-голяма от американската, защото в Европа икономиките били социалистически, задръстени от регулации и бюрокрации. Той е против; не вярва на държавната намеса в икономиката. Окупиращите пък не вярват на банкерите и пазара.
ЧАРЛЗ:
- Нека да не караме по грешния път, а децата и мама да ни викат „обърни, обърни". Ако сбъркаш посоката, дай кормилото другиму. Или спри, обърни, поеми отговорност - и давай напред.
ХАНКЕ:
- Днес на мода е една стара идея: хората да искат нещо срещу нищо. Искат държавата да преразпределя доход. Това е стаааара тема. Повдига я „Окупирай Уолстрийт". Зад нея се крият много причини, една от тях е завистта... Това днес е играта: как да вземеш пари, а да не правиш нищо. А преди 30 години голямата идея на Тачър, Рейгън, Дън Сяопин беше свободният пазар.
ЧАРЛЗ:
- По-добрият свят ни връхлита. Вие го чувствате. И Вие го чувствате. Тук е. Вдишвате дълбоко и разбирате: светът вече се променя.

Професорът на валутните бордове иска да промени не света, а времето. С физика Ричард Хенри са измислили нов вечен календар. Всяка дата да е вързана с ден от седмицата. Дните в месеца да се изравнят. Времевите зони да бъдат премахнати.
ХАНКЕ:
- 15-ти януари, примерно, ще бъде неделя, завинаги. Така, с вечния календар на Хенри-Ханке срещите ще се планират много по-лесно. Месечната лихва ще се начислява по-точно. Всеки, навсякъде по света, ще е на едно и също време, по Гринуич. А рожденият Ви ден ще бъде на един и същи ден всяка година .
БОЙКО ВАСИЛЕВ:
- Всичко ли в живота трябва да бъде изчислено до последна точност?
ХАНКЕ:
- Да. Толкова точно, колкото можем.
БОЙКО ВАСИЛЕВ:
- Дори малките неща, дори женитбите, любовта, секундите, времето...
ХАНКЕ:
- Женитбите не са малко нещо, а голямо. Поне за нас, нормалните хора.

Икономистът и човекът от палатката не се познават. Мислят различно, но и двамата са щастливи по своему, насред кризата, която загробва - или възражда света.