Интервю с Янис Емануилидис

Гърция склони на изискванията на кредиторите и местните политици приеха мерки за орязване на доходите и съкращения в държавната администрация. Крайните мерки предизвикаха сблъсъци между полицията и недоволни от решението за намаляване на доходите.. Предстои среща на финансовите министри от еврозоната, които трябва да одобрят отпускането на 130 млрд. евро. Без тези пари Гърция ще фалира. Говорител на германското финансово министерство обаче предупреди, че финалното одобрение няма да бъде дадено до началото на март. Това означава, че първо ще се изчака да се види колко от частните кредитори на закъсалата държава, ще участват в размяната на облигации.

Излизането на Гърция от еврозоната и Европейския съюз е нежелателно и малко вероятно, а еврото трябва да бъде спасено на всяка цена - това е мнението на експерта Янис Емануилидис. Той е старши политически анализатор в базираната в Брюксел неправителствена организация European Policy Center.

- Г-н Емануилидис, смятате ли, че последното развитие в гръцкия парламент, в Европейския съюз ще доведат до постигане на едно по-трайно решение и протестите, които виждаме в Атина и в други градове, няма ли да доведат до социален взрив?

Янис Емануилидис:
- Демонстрациите, които видяхме в Атина бяха провокирани от няколкостотин, може би хиляда или две хиляди души. Така че те не са нещо, което се подкрепя от повечето гърци. Голяма част от гърците наистина искат да протестират срещу мерките за икономии, защото виждат, че положението става все по-лошо. Но всъщност една много малка група вреди на образа на Гърция пред останалия свят. В случай, че страната остане в еврозоната и ситуацията се подобри след време - може да е нужно много време - но не ми се вярва тогава да има повече социални взривове. Но ако Гърция бъде принудена да върви към ръба, което би могло да означава излизане от еврозоната - табу, което вече е разчупено и на международно, и на национално ниво, тогава развитието на нещата в страната ще бъде доста негативно. Никой не може да каже какви ще бъдат икономическите, финансовите, политическите и дори социалните последици.

БНТ:
- Какво следва оттук нататък? Имаме решение на гръцкия парламент, в сряда ще има решение на финансовите министри от еврозоната. Оттук нататък - какво?

Янис Емануилидис:
- Това, което виждаме е, че правителството каза “да” на новия меморандум за разбирателство, ще има участие на частния сектор в реструктурирането на дълга, предполагам, че ще има положително становище на еврогрупата. Мисля, че всичко ще се развива. Въпросът е, ако се направи тази “подстрижка” - реструктурирането на дълга и се приеме новата програма, как ще се развива страната оттук нататък. Това е големият въпрос. Най-важното е да се прекрати спиралата на несигурността, която води надолу. Има много несигурност за бъдещето на страната, особено що се отнася до възможността й да остане в еврозоната. Това води до несигурност сред инвеститорите - не само чуждестранните, но и гръцките. Те не знаят накъде отива страната. Това прави вземането на инвестиционни решения почти невъзможно.

БНТ:
- Смятате ли, че Гърция ще излезе от еврозоната и това, което беше табу допреди два-три месеца - излизането й от еврозоната, ще се случи?

Янис Емануилидис:
- Смятам, че нищо не може да бъде изключено. Но ако питате за прогноза в процента мога да кажа, че вероятността Гърция да излезе от еврозоната е много малка. Това не е в интерес на самата Гърция, защото положението вероятно ще стане по-лошо. Но това не е в интерес и на останалите 16 членове на еврозоната, на другите страни от Европейския съюз и на европейските институции, защото просто не знаем какви биха били негативните ефекти от това. Например върху Португалия, Испания или Италия. Има твърде много въпросителни. Така че ако това се случи ще бъде много рисковано и опасно. Това не е от полза на никой.

БНТ:
- Смятате ли, че стабилността на еврозоната трябва да бъде запазена на всяка цена?

Янис Емануилидис:
- Смятам, че да. По няколко причини - и европейски, и глобални. След кризата с “Лемън Брадърс” видяхме, че тя се премести от Америка в Европа. Ако операцията за потушаване на кризата се провали и ако еврозоната по някаква причина бъде заплашена от имплозия, това ще има огромни ефекти върху глобалната икономика. Последиците от имплозията на общата валута ще засегнат не само икономиката и финансите - а там ще бъдат достатъчно силни, но ще има и много големи политически последствия, които ще предизвикат земетресение и ще увредят конструкцията на целия Европейски съюз.

БНТ:
- Одобрявате ли идеята, която беше изказана от някои гръцки политици, да бъдат опростени всички дългове на Гърция и страната да излезе от Европейския съюз?

Янис Емануилидис:
- Не мисля, че опцията “излизане” е добра за Гърция. Смятам, че последствията за Гърция, или за която да е страна, от излизането от общата валута ще бъдат огромни. Положението ще се влоши драматично. Вероятно ще се увеличи бедността, безработицата, ще има проблеми с доставки на основни суровини от чужбина. Самото развитие на страната ще бъде изключително затруднено и изключително негативно. Заради това не мисля, че гръцкото или което и да е друго правителство, трябва да обмисля тази възможност.

БНТ:
- Еврокомисарят Оли Рен каза, че приетото от гръцкия парламент законодателство показва, че страната вече има желание за действие, но има ли гаранции, че всъщност ще видим реални действия, а няма всичко да остане на хартия?

Янис Емануилидис:
- Няма гаранция. Очевидно, в интерес на страната е да се реформира. Тя има нужда от радикална реформа, а това е нещо, което ще отнеме дълго време. Това не е нещо, за което са необходими няколко месеца или няколко години. Вероятно ще приключи най-рано към края на десетилетието. Това е дългосрочен процес. Проблемът е, че през последните две години ситуацията в страната ставаше все по-лоша и по-лоша с всяка изминала седмица или месец. Ако няма никакъв признак на надежда, тогава напредъкът на страната ще бъде подкопан, а кризата ще се окаже по-голяма от мерките, които имат за цел да я премахнат. Заради това има нужда тази спирала на негативно развитие да бъде спряна. Тук е голямата въпросителна: ще успее ли правителството да натисне бутона “Рестарт” или не.