Доц. Борислав Георгиев: Президентка, министър-председателка са много интересни казуси

БНТ:: - Председателят на парламента влезе в стаята или председателката на парламента влезе в стаята?

Доц. Борислав Георгиев - преподавател българска филология в НБУ: - Ами това е много особен проблем, тъй като съществува тенденция никъде не е регламентирана, още по-малко кодифицирана. Длъжностите - а председател на НС е длъжност - да се употребяват предимно в мъжки род, а професиите от типа лекарка, учителка да се употребяват в женски род. Така че общо взето това, което имам като наблюдения, а и това, което се дава като препоръка казва, че особено в официални ситуации е редно да се казва - "Председателят на НС г-жа Цецка Цачева влезе в пленарната зала". При по-неформална ситуация бихме могли да кажем председателката на НС, но това някои хора смятат, че звучи неуважително. И че когато казваме "председателката" едва ли не пренебрегваме нейното положение, нейната ситуация, тъй като длъжността е председател на НС", а не "председателка на НС". Същото важи и за такива случаи като президент, като министър-председател. Навремето имаше голяма дискусия допустимо ли е да казваме министър-председателката Маргарет Тачър. И тогава се беше взело решение, че в официалните новини, в новинарските емисии се използва "министър-председателят на Великобритания г-жа Маргарет Тачър е на посещение ...". А вече при коментари и така разпалени разговори е допустимо да казваме министър- председателката г-жа Маргарет Тачър. Спорът е наш, защото в английския език дали мъжки или женски няма проблем, защото няма родове. Същото беше с посещението на Дилма Русеф в България - президентката Дилма Русеф или президентът. Протоколът, макар че аз никъде не съм го виждал описано, изисква да бъде "президентът на Бразилия Дилма Русеф".

БНТ: - Но това не е правило на граматиката, нали?

Доц. Борислав Георгиев - преподавател българска филология в НБУ: - Да, това което ви казвам в нито една нормативна граматика не е формулирано.

БНТ: - Значи ако някой каже "Президентката" - това не е грешка, нали?

Доц. Борислав Георгиев - преподавател българска филология в НБУ: - Не е грешка от граматична гледна точка. Но от ситуационна би могло да бъде грешка.

БНТ: - Но сега върви обратна еманципация на езика - и артистът, журналистът се употребява масово за жени. Каква е вашата санкция?

Доц. Борислав Георгиев - преподавател българска филология в НБУ: - Да, онзи ден ми се мерна "журналистът от РСЕ Ваксберг", а тя е жена. Което ме подсеща за една много смешна ситуация, когато имаше специализирани научни съвети и единия от рецензентите - човекът който защитава, е жена. И се говори за нея като кандидатът на еди какво си, кандидатът на еди какво си и най-накрая "предлагам да МУ се присъди ..." и цялата зала избухна в смях, защото рецензентът въобще забрави, че кандидатът е жена. Така че коректното е "председателят на парламента г-жа Цецка Цачева е била приета", за да няма недоразумения, че тя е мъж.
И другата препоръка, която сме давали е - там където е възможно да се образува форма за женски род да се образува безпроблемно. Между другото много интересен казус възникна поради ситуацията в София, ако трябва да приложим това правило по отношение на длъжността кмет как да стане. И аз казах че трябва да е "кметка", но никой разбира се не смята, че трябва да се казва кметката Йорданка Фандъкова, защото кметица е друго - кметица е жената на кмета.

БНТ: Но кметка си е напълно редовна дума, така ли?

Доц. Борислав Георгиев - преподавател българска филология в НБУ: - Да, ама първо нея я няма регистрирана в нито един речник, второ звучи доста необичайно за хората и някак си трудно се налага. Значи аз се опитах няколко пъти да прокарам тази дума "кметката Йорданка Фандъкова", но всички ме гледат много стреснато и се чудят каква ли пък е тази дума. Явно е, че предпочитат кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова. Но когато пък изпуснат името, наистина можеш да останеш с впечатлението, че кметът е мъж. Изобщо цялата тази история с мъжкия и женския род особено в днешно време е безкрайно интересна. То между другото и във всички славянски езици е така, има някакво разколебаване. Тъй като в крайна сметка славянските езици много си държат на разграничението мъжко-женско.

БНТ: - Дали липсата на категоричност по отношение на рода не идва от преводите от английски?

Доц. Борислав Георгиев - преподавател българска филология в НБУ:- Да, най-вероятно, защото в английския род няма и особено когато се използва този политически коректен език, особено в англоговорещите страни, човек загубва ориентацията и влиянието е много силно.

БНТ: - И сега последно - аз журналист ли съм или журналистка?

Доц. Борислав Георгиев - преподавател българска филология в НБУ: - Професиите образуват там, където е възможно, женски род. Така жена журналист е журналистка, жена учител е учителка, жена лекар е лекарка.

БНТ: - Топмодел - топмоделка?

Доц. Борислав Георгиев - преподавател българска филология в НБУ: - Да. Защото това е професия в крайна сметка, това не е длъжност. Не е някаква йерархична структура.

БНТ: - Но не сте склонни да санкционирате?

Доц. Борислав Георгиев - преподавател българска филология в НБУ:- Ами то вече никой не санкционира и няма нужда да се санкционира. Обществото, носителите на езика, санкционира - което не им харесва, то просто изчезва и след две-три години престава да съществува.

БНТ: - Сакън, женският род може да изчезне?

Доц. Борислав Георгиев - преподавател българска филология в НБУ: - Не, не няма да изчезне, въпреки тази тенденция в говоренето към тази унисекс мода.