Проф. Мурдаров за употребата на мъжки вместо женски род

БНТ: - "Тази съдия" или "този съдия", когато става дума за жена?

Проф. Владимир Мурдаров - институт за български език, БАН: - Зная, че има хора, които твърдят, че трябва да се казва "тази съдия", когато се има пред вид, че жена е на длъжност съдия. Но разбира се, това звучи твърде странно за съвременния българин и той все пак ще си каже "тази съдийка". Всъщност това е големият въпрос. По същия начин се колебаем дали да бъде адвокатка или адвокат, или прокурорка. Във всеки случай има една особеност и тя е, че в езика ни тези думи, които назовават професии, длъжности, звания обикновено са в мъжки род. Или ако трябва да бъда по-точен ние казваме, че са от общ род. Т.е. с такава дума може да бъде наречен и мъж, и жена. Интересното е, обаче, че когато вече имаме пред вид конкретната личност, която изпълнява въпросната професия, длъжност, тогава тази личност, ако тя е жена, по-добре е да я наречем съдийка, адвокатка, прокурорка. Има много съществителни при които е много трудно и се съмняваме ...например Маргарита Попова, която в момента е вицепрезидент, вицепрезидентка няма да звучи достатъчно тежко. Или често си представяме, че с използването на съществително от мъжки род изразяваме уважение към въпросната длъжност. Това може да се каже и за други длъжности - когато се каже, че една жена е президентка на фирмата, това не звучи достатъчно внушително и затова предпочитаме в този случай да кажем президент. Няколко са съществителните, помислете си само - можем ли да кажем "майорка" или "полковничка"? Теоретически е възможно наистина от съществителните, като се лепне наставката -ка, да се образува женски род, но е добре да се използват съществителни от мъжки род. Тоест, ако трябва да обобщим, може да се употребяват и мъжки, и женски род, важното е какво искаме да кажем. И всичко зависи всъщност от стила. Защото употребата на съществителни в мъжки род е характерна за т.нар. административно-делови стил. Докато иначе, колкото повече се доближим до разговорната реч, е по-естествено да стигнем до съществителните от женски род. С тази тематика, всъщност се занимават хора повече от 50-60 години. Твърди се, че редовната употреба на съществителни от мъжки род се дължи от една страна на влиянието на чуждоезиковото влияние и по-специално на влиянието от руски език. От друга страна се смята, че може би някои се правят на по-интелигентни, когато предпочитат съществителните от мъжки род и че е проява на известна маниерност, когато се употребяват съществителни от мъжки род. Заради това в речта, която всеки ден употребяваме, е по нормално да се използват съществителни от женски род.

БНТ: - А как е по-добре да се каже "председателят на НС беше приета .." или "беше приет"?

Проф. Владимир Мурдаров - институт за български език, БАН: - Цецка Цачева е председател на НС. Но когато тя се среща с някого или бъде приета от някого се употребява съществителното от женски род "председателката беше приета ..."

БНТ: - Нямате ли усещането, че напоследък женският род все повече се пренебрегва?

Проф. Владимир Мурдаров - институт за български език, БАН: - Ами както ви казах, когато се правим на по-интелигентни, тогава предпочитаме да изполваме формите за мъжки род. Смятаме, че нашата реч по този начин звучи по-официално. Иначе, ако се употреби съществително от женски род, може да се възприеме като недостатъчно книжовно, недостатъчно изискано. И заради това се блазним да употребяваме съществителни от мъжки род. Но аз казвам - много преди феминистките да говорят за различните езици, че трябва да се употребяват и съществителни от женски род, българският език е създал за себе си наставката -ка. и след като използваме тази наставка и от всяко съществително от мъжки род може да се образува съществително от женски род, би трябвало да си запазим онова, което е характерно за езика. Или при избора си трябва да се съобразяваме със стила на изказването си и в много от случаите да даваме път на чистия езиков усет, като използваме съответните съществуващи форми за женски род. По този начин ще отпадне маниерността и няма да се робува на изкуствено конструираните канцеларски формули, установени в речта ни безкритично, преди всичко по подражателен път.