Здравеопазването на прага на финансова криза

Според представена наскоро в Брюксел класация на индекса на здравния потребител България е на 28 място от 31 страни в проучването, т.е на дъното. В студиото на "Денят започва" министърът на здравеопазването Евгений Желев не оспори тази класация, която показва, че хората съвсем не са доволни от нивото на здравеопазване. Според него обаче е по-важно как в бъдеще да се направи, така че и работещите в системата, и пациентите да са доволни.
Преди дни министър Желев каза, че ще поиска повече пари за здравеопазването. Реално парите в здравеопазването са някъде около 5 %. Проблемът е, че те няма да влезнат реално в сектора, защото това е един от следващите буфери във връзка с икономическата и финансовата ситуация в света и страната.
Здравният министърът допълни още, че ако искаме да има ресурс в здравеопазването, значи трябва да се мисли в посока увеличаване на здравните вноски.
Надеждите на Евгений Желев са българинът да получи по-добро здравеопазване догодина.

Пълен текст на интервюто

Водещ Виктор Николаев:

Добро утро на здравния министър д-р Евгений Желев. Здравейте.

Евгений Желев:

Здравейте, добро утро.

Водещ:

Според представена наскоро в Брюксел класация, господин министър, на индекса на здравния потребител, България е на 28 място от 31 страни в проучването, тоест на дъното. Защо е така това?

Е. Желев:

Първо, трябва да се каже, че тази класация е правена от страна на неправителствена шведска организация. . .

Водещ:

Вярваме им.

Е. Желев:

. . . по 34 показатели, разделени в шест групи, която цели преди всичко предоставяне, така, на информация за удовлетвореността от системата. Като се има предвид, че в цял свят хората не си харесват системата, като имаме предвид, че преди 10 години беше разбита една добре действаща система под претекста за реформиране и в следващите 10 години се борим с реформата и правим реформа на реформата, резултатът е на лице.

Водещ:

Тоест не сте учуден и не оспорвате тази класация, която показва, че хората въобще не са доволни от нивото на здравеопазването.

Е. Желев:

То и без тази класация е ясно. А важното е действително как в бъдеще да се прави така, че и работещите в системата, и хората, пациентите, да са доволни. Нещо, което е доста сложно и с доста работа.

Водещ:

И не са доволни наистина. Казахте преди дни, че ще предложите повече пари за здравеопазване по време на дебатите в Народното събрание. Имахме. . .

Е. Желев:

Ще поискаме.

Водещ:

Имахме такова. Да, ще поискате. Имахме такова очакване, защото се оказва, че процентът от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, вие говорехте за 5 процента, глаголът е да се борите за 5 процента. Но отказахте ли се от това нещо?

Е. Желев:

Не. Реално парите за здравеопазването, като имаме предвид и големия резерв, който се формира в касата, са някъде около 5 процента с всичко това, което. . .

Водещ:

Четири и две четем, че е процентът.

Е. Желев:

Реално като пари, които ще влязат в реалния сектор за обслужване, които ще се предоставят и на касата, и на министерството. С големия резерв в касата, още 400 милиона, достигаме горе-долу този процент. Проблемът е в това, че те няма да влязат реално в сектора.

Водещ:

А защо няма да влязат реално?

Е. Желев:

Защото това е един от следващите буфери във връзка с икономическата финансова ситуация в света и в страната, въпреки че аз мисля, че е доста голям този резерв. Той би могъл да бъде и понамален.

Водещ:

Говорим за така наречения излишък от 400 милиона ли, който стана обект на сериозен и ожесточен спор?

Е. Желев:

Това не е излишък, това е резерв, големия резерв в който стоят парите в БНБ.

Водещ:

И защо стоят там? Имаше реплики от страна на например Конфедерация за защита на здравето, които дори казаха, че ще потърсят съдействие от съда за правата на човека. Хората обясниха следния оксиморон: как може да имаме някъде излишък или резерв, както вие го наричате, като имаме недостиг всъщност. Защо стоят блокирани тези пари, каква е причината?

Е. Желев:

Аз казах - като буфер срещу евентуални икономически неблагоприятни стечения на обстоятелствата в следващата година във връзка с кризата. Но по време на дебата по първо четене за бюджета и на касата, и на републиката, стана ясно и от самите представители на коалиционните партньори, и от опозицията, че има нагласа в парламента народните представители да преосмислят, да променят. . .

Водещ:

И тия 400 милиона да бъдат. . .

е. Желев:

Част от тях. Част от тях.

Водещ:

Каква част?

Е. Желев:

Около 150 милиона аз мисля, че могат да бъдат преразпределени и предоставени на касата най-вече.

Водещ:

Призовавате ли депутатите за това да го направят?

Е. Желев:

Надявам се, че те ще го направят и без съществени, така, призовавания. Това се разбра и от дебата, аз съм на същата позиция.

Водещ:

Добре, казахте срещу непредвидени събития и обстоятелства всъщност, че стои този, както го наричате, буфер. Какво може непредвидено да стане в системата на здравеопазването? Говори се постоянно, че тази система не е реформирана и че колкото и пари да се отпуснат. . . и господин Каролев, и господин Велчев като ваши коалиционни партньори са казвали, че е безсмислено някъде, където имаме бездънна каца, или някъде, където изтичат тези средства, че няма смисъл да са толкова много. Не са ли прави?

Е. Желев:

Здравеопазването е пари, и то не само пари, а то много пари в цял свят. Моята теза е друга: и пари, и реформа. Няма как да правиш реформа и промени и преструктуриране, без да ги осигуриш финансово. Така че тази теза не я приемам определено. И още веднъж - и пари, и реформа. Пример: например ще преструктурираме болничния сектор най-вече в малките населени места. Ами нали тези хора, където ще им закриеш едно функционално действащо отделение по акушерство и хирургия, трябва да им дадеш възможност някъде да се преместят, някъде да потърсят услуга. За това трябва обезпечена, оборудвана и с кадри, и с материали спешна помощ. За това трябват пари.

Водещ:

Те къде да се преместят? В някоя друга болница?

Е. Желев:

Ами в областния център. Там ще потърсят съответната помощ. Значи, като има недействащо или нефункционално добре обезпечено отделение в една малка общинска болници, помощта в следващото ниво е областната болница, но там трябва транспорт. Но тТам трябва някой да го гледа. Там трябва някой да го придружава. Това са пари. Така, че тази теза не я приемам, да реформираме системата, а после ще даваме пари. Няма как да стане. В света е по друг начин, реформата върви с финансова обезпеченост - и пари, и реформа.

Водещ:

Само да уточним това, отказвате се да искате 5 процента от БВП за здравеопазване, защото смятате, че по абсолютна стойност това реално се достига?

Е. Желев:

Реалното е така. В обозримо бъдеще най-вероятно и това ще се случва, но виждате, че нещата в света твърде динамично се променят. И ме питате какво може да се случи, за да има такъв резерв? Поради простата причина, с намаляване на производството, с намаляване на инвестициите. . .

Водещ:

Болните няма да намалеят, ще се увеличат даже.

Е. Желев:

Те няма да намалеят реално. Напротив, кризата ще удари и върху психическото и върху соматичното здраве. Но тези пари, за да влязат реално в сектора, трябва от някъде да се съберат. Значи, трябва да има производство, трябва да имаш заплати, трябва да имаш вноски, така, че. . .

Водещ:

Значи, ще е по-лошо, така ли? Ако можем да окрупним и да теглим една черта, 2009 г. българинът, който се нуждае от доболонична или болнична помощ. . .

Е. Желев:

Не, няма да е по-лошо.

Водещ:

Няма ли да е. . .

Е. Желев:

Няма да е по-лошо, има достатъчно средства, 400 милиона практически влизат повече реално в сектора в сравнение с 2008 г. плюс още 400, които са големият резерв. Така че не виждам как ще стане по-лошо. Напротив, обезпечено е здравеопазването, поне на това равнище, което е било досега. На мен ми се искаше обаче да направим следващата стъпка на пред.

Водещ:

Добре, вашият коментар по отношение на. . . например има много случаи, на които всеки ден ставаме свидетели, лекарски грешки, които водят до фатален резултат понякога за съжаление, защото при тази професия грешките са с много по-сериозни последствия. Трябва ли да има някакъв регистър, някакъв друг контрол, различен от този, който в момента съществува? Доколкото зная, има само една комисия по етика или нещо подобно, която действа на принципа гарван гарвану око не вади. Имаше драстични случаи.

Е. Желев:

Грешки, грешки стават по целият свят и няма как да не се случи това за съжаление. Важното е действително да действат етични норми. Има достатъчно такива институции и в Лекарския съюз, и в етичната комисия, и в контрола, и в начина на менижиране на самата дейност. Така че няма как да се презастраховаме. Важното е при добра практика, при добри стандарти и спазване на определени стандарти, добро управление да избягваме тези. . .

Водещ:

Питам ви, защото имаше примери по медиите неотдавна точно за нарушаване на тези стандарти, включително имаше и случай в "Пирогов" завършил фатално за едно 23-годишно момиче. Разследва се и случай на 11-годишно момче в Пирдоп, което не е било оперирано. Смъртни случаи. По отношение на контрола какво правите?

Е. Желев:

Правим съответните проверки. Мога да ви кажа, че тази в "Пирогов" не сочи за лекарска грешка, просто за нещастно стечение на обстоятелства. Там по време на анестезия се получава сърдечен проблем, ритъмно нарушение. За съжаление, за съжаление най-голямо това може да се случи на всеки, не дай боже. Но така или иначе няма как да се презастраховаме от такива случаи.

Водещ:

Корупцията в здравеопазването. Чух, че вчера имаме случай със задържан лекар, май че от ВМА. Постоянно на много и различни места се искат допълнително пари. Мога да ви разкажа, аз ви разказах, преди да влезем в студиото, за случай, в който една частна, много модерна и уважавана болница, която работи със здравната каса, и става в случая, за който ви разказвам, и за дете, което би трябвало безплатно да бъде обслужено, болницата по пътека си получава средства, но такива вратички са намерени, такива механизми, че в крайна сметка родителите олекват с 500 лв. Това става чрез твърдение нямаме стаи, освен ВИП стаи, трябва да платите за едно, трябва да платите за друго. В крайна сметка това не е безплатното здравеопазване, за което са ни взели, знаете, осигуровки здравни. Петстотин лева, не всеки може да си позволи, за да си спаси детето.

Е. Желев:

Пациентът има избор. Дали ще предпочете държавна структура или частна. Частните структури освен по каса, работят и по други стандарти и начини. Така че е въпрос на избор.

Водещ:

Когато е спешен случай, няма въпрос на избор и когато не му е предоставена предварителна информация, че ще бъде. . .

Е. Желев:

Така е, за съжаление се правят и такива неща. Корупцията е въртяна като тема много, което не означава, че е изтъркана. Тя е на дневен ред. Пак обаче трябва да кажа, че е двустранен процес. Нали, един иска, друг дава. Ако му дадеш - добре...

Водещ:

Този, който дава, понякога няма избор. Няма избора, за който

говорите.

Е. Желев:

Винаги има избор.

Водещ:

Когато е въпрос на живот и смърт, не знам дали е избор, ако може да бъде направен.

Е. Желев:

А аз твърдя, че винаги има избор, и никой не може да ме убеди, че може насила да ме накара да дам нещо, дори и в крайна нужда.

Водещ:

Не може, защото сте здравен министър.

Е. Желев:

Не за това. И го призовавам, то е двустранен процес. Действието е инкриминирано от двете страни - този, който иска, и този, който дава. Въпрос на малко повече позиция.

Водещ:

Какво мислите за една теза държавата да създаде един здравен фонд с около 1-2 милиарда лева годишно, да не дава пари за танкове, лимузини или самолети, а да ги дава в този фонд, той може да събира пари и от спонсори. Когато здравната каса, която е длъжна да проверява дейността на болниците установи, че са се лекували пациентите, без значение откъде са, от какво страдат и колко пари имат, и качеството е добро, но има дефицит, фондът да попълва липсата? Това го предлага уволненият преди няколко години проф. Чирков, който нарича случващото се в момента в здравеопазването булшит. Възможно ли е това негово предложение да е разумно?

Е. Желев:

В нашата страна има много казвачи, има малко правячи. Аз искам да знам коя страна по света има такива фондове, освен Кувейт може би, Дубай, там онези, които разполагат с безкрайно много пари на базата на нефтените находища. Трудно би станало да пренебрегнеш другите секторни политики в държавата и да насочиш целия финансов ресурс към един сектор. Но ние понеже много обичаме да се сравняваме с другите страни, виждате ли колко процента от вътрешния. . .

Водещ:

Осем е там, тук 4.2.

Е. Желев:

Някъде са и 15, и 16 процента.

Водещ:

В Германия 14 са написали.

Е. Желев:

Ама, задавали ли сте въпроса колко процента са осигурителните вноски? Твърде над 8 процента.

Водещ:

Трябва ли да се повишат значително според вас?

Е. Желев:

Ако искаме да има ресурс специално в здравеопазването, а парите в здравеопазването идват преди всичко от здравните вноски, значи трябва да се мисли и в тази посока.

Водещ:

Болезнена тема в последните години, дали продължава да е болезнена - онкоболните. Лекарствата за тях, хората с редки болести. Има ли осигурено лечение, осигурена грижа или тези хора са оставени на произвола на съдбата?

Е. Желев:

Болезнена тема, особено онкозаболяванията, редките заболявания. Аз само искам да кажа, че днес след малко сме на Министерски съвет и надявам се колегите да приемем една програма за генетичните редки заболявания, която гарантира следващите 5 години превенцията, профилактиката, ранното откриване на тези заболявания. Защото, особено говоря за редките и генетични, които навреме открити, гарантират и излекуване. Това означава, че обхванахме някъде около 70. . . 40 хиляди бременни жени, някъде около 50 до 60 хиляди новородени, това, което не се е правило.

Водещ:

Тези, които са заварено положение и живеят и в момента с техните болести?

Е. Желев:

За тях има осигурен ресурс. Но трябва веднага да кажа, че никъде по света няма 100 процента покриване на нуждите, защото просто те са и много скъпоструващи като лечение тези заболявания. Ние тази година отделяме около 20 милиона допълнително специално за редки и генетични заболявания, което е добре. Мисля, че ще разширим гамата. . . ще обхванем по-голяма част от нуждаещите се, наред с профилактиката е една добра стъпка.

Водещ:

А онкоболните?

Е. Желев:

За онкозаболяванията са осигурени лекарствата на базата на миналата година. Даже разширяваме обхвата с няколко нови медикамента.

Водещ:

Твърдите, че в момента никой не изпитва недостиг от. . .

Е. Желев:

Такава остра нужда, както отпреди 5-6 години се е случвало, в момента няма.

Водещ:

Слава богу, имахме и дела, спечелени от такива пациенти. Може би точно това трябваше да се случи, за да получат нужното внимание, може би и човечност.

Е. Желев:

Трябват пари просто, трябват пари, всичко струва пари. Аз затова казвам здравеопазването е не само пари, а много пари. Но трябва да си даваме сметка, че и държавата има ограничен ресурс.

Водещ:

Това за парите може би е вярно, но зависи в какъв контекст се казва. Цитиран е един скандален случай в днешния брой на "Труд", където директорка на клиниката по рехабилитация имала девиз "Гледайте на болните като на пари". Но по тревожен е не нейният девиз, а установени нередности, установени от агенцията за държавна финансова инспекция. Екипът на д-р Марковска, твърди вестник "Труд", източвал пари от здравната каса за пациенти, сред които впоследствие се оказва шефът на строителната фирма, отговаряща за ремонта, неговата съпруга и дъщеря. Правите ли проверки по публикации, сезирани ли сте за това?

Е. Желев:

Да, определено ще направим необходимата проверка и всеки, който е нарушил законите и нормите, ще си понесе и съответното наказание. Но на болните не може да се гледа като на пари. Пациентът е преди всичко. Грешна теза, за съжаление това, че болниците са търговски дружества, изобщо не означава, че по този начин трябва да се отнасяме така към хората. Между другото ние много приказваме за пари, бюджети, проценти, а като че ли пациентът изостава някъде в периферията. В крайна сметка нали всичко за него го правим.

Водещ:

То е свързано. Друг скандален случай ще ви помоля, ако е правена проверка или ако може да коментирате. Серия публикации в "Новинар", мисля, за "Света Екатерина". Даден е следният пример: закупени са от лечебното заведение за 200 хиляди например последен модел джип фолксваген туарег, докато лечебното заведение имат само 3 стари линейки и един реанимобил. Освен това се твърди, материалите са дадени и на прокуратурата, че фирма, изключително близка до директора проф. Генчо Начев, в която фирма той бил съдружник, е спечелила обществени поръчки за 30 милиона лева. По този случай имате ли проверка, различна от тази, която прокуратурата ще направи, надявам се?

Е. Желев:

Да, имаме проверка, тя приключи. Мисля, че е публикувана в сайта на. . . или ще я публикуват на сайта на министерството. Там не установяваме някакви съществени нарушения, що се касае до конфликт на интереси. Болницата е една от добрите болници, с добри приходи, с. . . добре стояща като стандарт в системата на здравеопазването. Нека да направят и прокуратурата. Ако се разминават проверките, ако се установи. . .

Водещ:

При вас какво е, че има или че няма нарушение?

Е. Желев:

Не, няма нарушение. При нас не излизат такива данни.

Водещ:

А вярно ли е това?

Е. Желев:

То е вярно, че ако е туарег, болницата може да си го позволи. Сега, можеха да купят и по-нисък клас автомобил, така са решили, имат много приходи.

Водещ:

Не трябва ли да имат повече. . .

Е. Желев:

Става въпрос, че да им служи за това, за което са го взели действително.

Водещ:

За нуждите на кое, защото това не е линейка, което го купуват?

Е. Желев:

Да, те твърдят, че с това ще осигуряват една част от хирургическата си дейност.

Водещ:

В джипа.

Е. Желев:

Чрез.

Водещ:

Чрез джипа. Добре. Казвате, че българинът ще получи по-добро

здравеопазване догодина. А пък. . .

Е. Желев:

Много се надявам да е така.

Водещ:

Ама, само надежда ли е или декларация?

Е. Желев:

Надеждата последна умира. Работим за това, да. . .

Водещ:

Не звучи много успокояващо.

Е. Желев:

. . . хората да получат действително по-качествена услуга.

Водещ:

Бихте ли могли да кажете как ще получат по-качествена услуга, при положение че текат постоянни съобщения за недоволство от страна на медицински персонал, особено медицински сестри? Бяхме свидетели на отделни казуси, когато те са готови и го правят, на места групово напускат отделенията, поставя се под въпросителна функционирането на самите отделения. Този персонал работи за изключително мизерно, обидно и унизително заплащане. Няма медицински сестри.

Е. Желев:

Така е, проблемът с медицинските сестри е голям. В продължение на 10 години те намаляха наполовина и е обяснимо, защото търсят по-добра реализация или по-добра заплата в чужбина.

Водещ:

А какво ще ги привлече?

Е. Желев:

Между другото не във всички болници е така - в София, в големите болници, сестрите получават сравнително прилични заплати. Но в голямата част, основната част на мрежата те действително са доста ниско заплатени. Ние успяхме да вдигнем заплатите до 400 лева минимална заплата, което е една добра стъпка, но далеч не е достатъчна. Има два начина: да променим начина на квалификацията и образованието, и вторият начин естествено е с повишаване на заплатите.

Водещ:

Ще ги повишите ли от догодина?

Е. Желев:

Не, не бих. . . С 10 процента при всички положения. Ако успеем да се преборим за тези допълнителни 150 - 200 милиона за здравеопазването и специално за касата, най-вероятно ще има и още възможност за повишаване на заплатите.

Водещ:

Лекарска стачка възможна ли е? Някъде срещнах публикации, че лекарите в болниците са недоволни. Имате ли такива индикации и какво ще им кажете, ако са готови да предизвикат такъв трус в системата със свои искания, може би разумни?

Е. Желев:

Седем месеца слушам готовност за стачки и за протести, нищо ненормално. В една демокрация всичко може да се случи, но колегите са интелигентни и могат да преценят какво, как, кога, защо.

Водещ:

Какво означава това, че не ги съветвате?

Е. Желев:

Това означава, че едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш.

Водещ:

По отношение на стачката или по отношение на исканията?

Е. Желев:

По отношение на исканията към мен. Ние там, където можем и там, където сме в състояние, правим нещата така, както е удобно на колегите и най-вече на пациентите. Например в спешната помощ, в психиатрията, в медико-социалните домове само за тази година увеличението е над 45 процента на заплатите.

Водещ:

Колко средно взима един лекар по ваша информация, без рушвети, официално?

Е. Желев:

Много е различно, съвсем различно е. В различните болници средните брутни заплати са много различни - от 1500 до 700, до 3000 лева. Зависи каква е дейността, какво и как . . . . . . .

Водещ:

Има 3 хиляди лева средна заплата за. . .

Е. Желев:

Има, в някои болници има. В някои са доста по-ниски, но това е обяснимо съответно с работата, квалификацията, по какви пътеки работят, какви приходи взимат. Има и колеги, които са на 400 и 500 лева за съжаление.

Водещ:

И смятате, че няма да се случи стачка декември примерно?

Е. Желев:

Не бих ги посъветвал хората, да, поне на този етап. Няма какво да получат повече от това, което в момента сме в състояние да дадем. А ние последните 3 месеца много говорихме и с джипитата, променихме няколко наредби. Мисля, че удовлетворихме в това отношение техните искания. Така че в един режим на диалог всичко може да се постига.

Водещ:

Добре, благодаря ви. Ще завърша с надеждата, че от това 28-о място, с което започнах нашия разговор, на което се оказваме като индекс на здравния потребител, т.е. на дъното на тази класация, можем някога, ако сме живи и здрави, да изплуваме.

Е. Желев:

Най-вече да сме живи и здрави.

Водещ:

Благодаря ви. Здравният министър.