Ръкопис на Паисий в македонска изложба в Белгия

Четвероевангелие, в което лично Паисий описва епидемия от чума, е част от изложбата "Славянски ръкописи от Македония от 13-ти до 19-ти век", представена в Белгия. Експозицията, която първоначално беше озаглавена "Хиляда години писмена традиция в Македония", се появи под ново име след като български представители се противопоставиха на изопачаването на общата история на България и Македония.

От изказването на македонската министърка на културата кореспондентът на БНТ в Брюксел Владислав Велев научи, че най-старите славянски ръкописи от Македония са били написани с кирило-методиевото писмо - глаголицата.

Ден преди Европейската комисия да оповести доклад за напредъка на Македония към еврочленство и Скопие евентуално в бъдеще да получи дълго чаканата дата за начало на преговорите, страната представи славянски ръкописи.

Експозицията в музея на Мариемонт, в парка на градче на 60 километра от Брюксел, включва 39 ръкописа, намиращи се на територията на днешна Македония. В брошурата за изложбата се казва, че славянски ръкописи на глаголица се пазят освен в Македония, още на много места, включително София, Пловдив, Санкт Петербург, Москва, Ватикана. В речта на македонската министърка на културата Елизабета Канческа - Милевска обаче България беше пропусната.

За сметка на това със сигурност поне част от изложените ръкописи носят българска следа.

"Това четвероевангелие от Сърце е от края на 16-ти, началото на 17-ти век, така пише в каталога на изложбата. Страница 98-ма от него е била оставена нарочно празна, а там Паисий със собствения си почерк описва епидемията от чума, която е обхванала селото по това време. Пак от този каталог научаваме, че този ръкопис е открит във Велес, в центъра на Македония."

В такъв случай Паисий българин ли е или македонец, питам македонският специалист Михайло Георгиевски, който е избрал експонатите за изложбата. Според него те са открити в Македония, написани са там, следователно са македонски.

Михайло Георгиевски, специалист по християнска литература от средните векове: Точно Отец Паисий си е голям просветител, учен човек. Негови ръкописи има и в Македония, България, в Сърбия, навсякъде има, по всички славянски земи. Но той не е македонец, той си е българин, ние него не го взимаме.

Представените документи, казва македонската министърка на културата, потвърждават хилядагодишната писмена традиция на Македония. С това не е съгласен Андрей Ковачев - единственият български евродепутат, дошъл на откриването на изложбата.

Андрей Ковачев, депутат в Европейския парламент от ЕНП/ГЕРБ: Тя се опита да представи тези ръкописи като едва ли не доказателство за хилядолетната македонска култура. Тези ръкописи, които виждаме тук, са част от българското културно наследство.

Андрей Ковачев е член на Комисията по външни работи на Европейския парламент, която в бъдеще - неизвестно кога - трябва да даде зелена светлина за част от пътя на Македония към Европейския съюз. Той отново призова за обективност.

Андрей Ковачев, депутат в Европейския парламент: Това, което аз бих искал да видя, е един европейски начин на представяне на нашето общо културно наследство. Ние имаме обща история и това не можем да го променим.

Безценните ръкописи бяха докарани до Белгия в специални устойчиви сандъци, които Македония наела от Националния исторически музей в София.