Айше Сали: Имате правило - никога не свирите музика, която не харесвате. Какво ви грабна в произведенията, които ще изпълните?
Mиша Майски: С оркестъра споделяме любовта към музиката и желанието да представим невероятните произведения, които ще свирим, по възможно най-великолепния начин. Само така можем да споделим тази любов и с останалите хора. Винаги е вълнуващо да свириш с различни оркестри, различни диригенти и различни музиканти. Чайковски е един от най-великите композитори на всички времена. Музика, идваща от мястото, където съм роден. Израснах с нея, а вариации “Рококо” за виолончело - това което ще изпълня, не съм свирил повече от 50 години. Да, точно толкова. Красиво, но в същото време трудно произведение. Ще бъде вълнуващо!
Айше Сали: Определят ви като един от най-великите музиканти на нашето съвремие - едновременно деликатен и с темперамент, но също така и с брилянтна техника. Какво всъщност му трябва на един музикант, за да бъдеш изключителен?
Mиша Майски: Всъщност, има различни нива на общуване между артистите на сцената и публиката. Физическият елемент е в основата. Ние произвеждаме звукови вълни и хората чуват музиката. Има хиляди музиканти, които владеят това ниво и свирят фантастично. Те са добри инструменталисти. В следващото ниво е интелектуалният елемент, чрез който предаваме нашите музикални идеи и те достигат до умовете на слушателите. Има стотици музиканти които, владеят това ниво. След това идва едно много по-високо ниво на общуване и в неговата основа е емоцията. За да докоснеш истински публиката, музиката трябва да достигне не само до ушите и умовете им, но до сърцата им.
Знаете - онова чувство, когато слушате концерт или запис и нещо се случва с вас. И помните този миг цял живот! В това е разликата между добрите музиканти и великите артисти - тази малка, но много трудна стъпка. Винаги сравнявам това с изкачването на върховете. Погледнете великолепния Монблан и най-високия - Еверест! Онова, което казват хората, които са го изкачили за последните 1000 метра към върха... Последните крачки са не само най-важните, но и най-трудните!
Айше Сали: Ростропович и Пятигорски - двама от най-великите виолончелисти на XX век са били ваши учители. Кои са уроците, които помните и до днес?
Mиша Майски: Ако имах време и талант, бих написал доста дебела книга. Ако трябва да посоча едно нещо - това е всяка сутрин, когато се събуждам, да не забравям, че най-важното в живота ми е музиката.
Айше Сали: Вашата кариера започва в много различни времена от днешните. Били сте в трудов лагер, а след като напускате бившия Съветски съюз, попадате във Виена - без пари и без инструмент. Година по-късно дебютирате в Карнеги Хол. Вярвате ли, че е възможно този сюжет да се повтори и днес с някой музикант, защото и времената, в които живеем и музикалният пазар не са същите?
Mиша Майски: Напълно съм убеден, макар че времената бяха различни! Но всички времена са различни. Всеки има различен живот и съдба. Несравнимо е! Някои музиканти стават много известни като млади. Като някое дете-чудо. Някои от тях след две години вече са забравени, други се задържат на сцената. Но някои от великите музиканти, които познавам, не са чак толкова известни, защото конкуренцията в света на класическата музика е голяма. Затова, мисля че не е въпрос само на това да бъдеш добър музикант, но и личност. И разбира се, да имаш късмет - да бъдеш на точното място в точното време. Аз имах труден живот, но не бих го заменил за нечий друг. Не съжалявам за нищо!
Не ми остава достатъчно време, за да направя толкова много неща. Имам 6 деца. Не мога да им отделям достатъчно време, но се опитвам. Работя и пътувам твърде много. Искам да разуча още много произведения, но е невъзможно. Бих искал да свиря и съвременна музика. Все пак се надявам да намеря време и енергия, за да го направя. Чувствам се странно, но всъщност не знам дали е толкова странно, чувствам се много по-млад, отколкото на 25. И мога да кажа, че изживях един прекрасен живот!
Чуй новините
Подкаст
