Ама, вие сериозно ли!?

45 и кусур години ходя само на нашето море. На юг, на север, няма значение. Пясъкът беше страхотен, водата беше страхотна... хотелчетата ставаха, особено, ако човек не е роден близо до Айфеловата кула или на Трафалгар и да е много претенциозен. Всичко това беше до миналата година.

След като пет години поред, минимум по 11 дни ходихме на едно и също място, щото ни харесваше, щото е на 400 километра и е познато. И така до последния ден от почивката минала година, когато "чорбаджийката", като разбра, че сме редовни гости, каза с тон, смес от учудване и съжаление: "Хм! Аз пък се чудя на хора, дето ходят на едно и също място всяка година."

Тук оставяме на страна, че за всичките години т. нар. "хотелиери" по никакъв начин не показаха, че уважават избора ни. Между другото се оказа, че собствениците заедно с децата, внучетата, кучетата, котките и така нататък, ходели на море в Гърция през септември, като затворят хотела тук. Било страхотно. За тях "бизнеса на морето" е страничен. Дет' се вика - да има с нещо да се занимават децата и да не се мотат в големия град. Ако се напълни хотелът е добре, ако не, пише се в графата косвени загуби.

Е, тази година и аз избрах Гърция. Решение в последния момент, избор на хотел в последния момент. Интернетът е голям човек, както казваше една баба на село. Стискаш очите и плащаш предварително стаята. Оказа се много добро място. Тихо, спокойно... Е, няма го безкрайният плаж на Слънчев бряг и златистият пясък. Ама ги няма е безбройните КПП-та, с които пазят пияните англичани от мутрите или обратно, няма ги едрите момчета, дето мъкнат шезлонги и искат по 10 лева за чадър и татуирани спасители малко над средната възраст, които зяпат застаряващите рускини, а отстрани дебеловрати момчета наблюдават дали "концесията върви".

Каква ли е статистиката на инцидентите по плажовете в Гърция и България? Честно казано липсваха ми казаните с царевица, "гимнастика за зъбите, ламбада за езика", казано на няколко езика. Сега ламбатата умря и май само навират кочаните в лицата на слисаните хорица от чадърите за 10 лева, както стана дума по-горе. А в гръцкото хотелче искрено се зарадваха на въпроса дали може директно да запазим стая за догодина.

Дали наистина са повярвали, че ще идем, не показаха по никакъв начин. И, дааа, гърците ги мързи. Като си поискаш сметката не си дават зор да я носят, а си довършват разговора на съседната маса. но го правят някак симпатично, без да дразнят. Щото тука, като че ли си чупят краката от бързане. Ей, като стана въпрос миналата година на нашето си море. В курорта заваля дъжд. В ресторанта нямаше места под навеса. И тръгнахме да излизаме. На вратата сервитьор мина през нас само и само да се скрие да не го намокри, завалията. Абе, в Гърция дали гледат гърците лошо, като влязат в ресторант на морето или да се мазнят на чужденците? Сетих се още един кусур, в Гърция два пъти ми затапваха колата, така че да не мога да изляза. Целият площад свободен, той се наврял точно зад мен...!!!! Типично по български тръгнах скандалджийската, хората, обаче, с усмивка кротко се преместиха и оставиха яда ми сам и безсмислен.

Тази година от седем дни ваканция, там валя три. Но беше хубаво. Догодина пак, щото казаха, че такава буря имало веднъж на 10 години. Всеки, казват, можел да намери своето място и тук. Да, може, докато не дойде "царевицата". След 45 и кусур години "кочаните" станаха доста досадни.