Как самотна майка успя да намери подслон след дългогодишни опити - част втора

Земетресението от 2012 година превръща и без това скромната къщичка на Гергана в опасна за обитаване постройка.Собствениците на имота – Железопътна инфраструктура са притеснени, че може да стане трагедия и призовават жената да се пренесе другаде. Тя се обръща се към общински служители и в Перник, и в София, но решение няма.

Виктор Викторов, кмет на с. Драгичево: "За да почнем нещо да им помагаме, нашата община, първо трявба да си сменят жителството, за да бъдат жители на град Перник. И вече от там нататък да търсим някакъв начин да можем да им помогнем. "

Гергана попада в омагьосан кръг - адресната й регистрация е в София и само там може да получи общинско жилище.В същото време не може да я смени с такава в Перник и да остане да живее в Драгичево, защото трябва да се регистрира някъде, а няма къде.

Гергана Сърбинска: - Нямам друг адрес.

БНТ: Това на БДЖ не може да ти се води като постоянен адрес?

- Не, не може да ми се води, не.

БНТ: И ти всъщност си в безизходица?

- Аз съм направо в задънена улица.

БНТ: И не знаеш какво да направиш?

- Не знам...

След нашата намеса от общината склониха Гергана да кандидатства за жилище, но след като подаде дълъг списък от документи. Тя изпълни заръките им. Отговорът, който получи не беше обнадеждаващ - хората без дом са много, а общинските жилища - малко.

Гергана Сърбинска: "Поне нещо друго да има. Абе, общинско жилище няма да плащам кой знае колко. Ще плащам примерно 20-30 лева наем. И толкова да ми е. Аз ток харча по 15-16 лева.

Спасимира, дъщеря на Гергана: "Надявам се да има по-хубаво и да са с добри сърца."

Започнахме имейл кореспонденция с компания Железопътна инфраструктура, която е собственик на сегашния дом на Гергана. Обсъдихме варианти , опитахме да отсрочим изнасянето. От компанията отказаха, но й предложиха друго жилище. Тя избра малък апартамент в град Перник, с две стаи, кухня и сервизни помещения. Щастлива е , че ще има врата, която се затваря и покрив, който не капе. Предстои на 22-ри август да получи последния документ, който й трябва преди да може да се премести.

Историята на Гергана Сърбинска е една от многото такива у нас. Жена, която се бори, доколкото може срещу трудностите. Но също така, жена, която е била напълно сама в битката си. Как държавните институции могат да предоставят по-добри възможности за Гергана и другите като нея? Къде и как да човек попаднал в капана на житейска криза може да намери помощ? Очаквайте скоро в продължение по темата.