Как се финансира киното по света и у нас?

Напред и нагоре. Българското кино завоюва сериозни позиции, въвлича още повече зрители у нас и по света и не се предава. Въпреки трудностите, най-вече с финансиране на проектите.

Държавната субсидия за кино се разпределя от Националния филмов център, създаден през 91-ва по френски модел. За 2018 г. са отпуснати 13 200 000 лв. БНТ също има квота за подпомагане на кинопроизводството. "София Мийтингс" е платформата , през която кинотворците представят своите идеи пред международната филмова индустрия и могат да намерят копродуценти на проектите си.

Мира Сталева - продуцент, директор на "София Мийтингс": Като говорим за формулата как се финансират копродукции - в Европа са бъдещето на филмовата индустрия. Неслучайно съществува и "Евроимаж", която обаче е дофинансираща. Иначе големи партньори на малките източноевропейски страни като нас са Франция, Германия, големи фондове - но и специфични условия. Ако един продуцент има проект, първо трябва да намери национално БГ финансиране и само след това може да почука на друга врата - Италия, Франция, Германия.

Борислав Чучков - продуцент: Също така е изключително трудно дебют за копродукция. Казват да си направи режисьора дебют с национални пари и тогава да идва към нас. Докато не е създал първото си произведение, той няма визитка.

Мира Сталева: Филмовият закон в България се приема в началото на 90-те и вече е морално остарял. И ако искаме да имаме добри филми, трябва и едно стабилно финансиране, трябва да се промени.

Борислав Чучков: Когато някой каже: "Направих този филм със 100 000 лв.", но това не е вярно, той го е направил с много приятели и много услуги. Но не можем да искаме от техническия екип всеки път да ни прави услуга, защото той също трябва да храни семейство. Веднъж в годината могат да направят този жест, но това не може да бъде целогодишно.

Мира Сталева - продуцент, директор на "София Мийтингс": Продуценти се справят много добре за ограниченото финансиране и неадаптирания закон, с който работим все още и за липсата на добра експертност. Да погледнем последната година - "Баща" - голяма награда в Карлови Вари - копродукция с Гърция "Сестра" на Светла Цоцоркова, чиято премиера беше в Сан Себастиан и триумфално обикаля фестивалите - копродукция с Катар - това е формулата.

Галя Крайчовска: Налагало ли ви се е да влагате лични пари, да правите ипотека?

Борислав Чучков: Разбира се, че ни се е налагало. Срам ме е да кажа, но ипотекирахме отново, за пореден път. Надявам се, че ще успеем да си върнем парите. Въпреки че знаем, че нашият пазар е много ограничен. Налага ни се, винаги вкарваме лични пари. Особено на първата фаза - на развитие, когато още никой не подкрепя проекта.

Мира Сталева: В последните 15 години българското кино върви строго, уверено, напред и нагоре. Няма голям фестивал без БГ български филм и второто нещо, с което се занимава, е приемането на проект за данъчни облекчения, което ще позволи на големи чужди продукции да идват и да снимат в България, защото вече ще имат и финансова изгода.

Галя Крайчовска: В Германия ли са най-напред с повече механизми за финансиране?

Борислав Чучков: Не, в цяла Европа са по-напред за съжаление от нас. И като казвам Европа, нямам предвид само ЕС, дори и една Македония е пред нас. Навсякъде има на първо място така наречените финансови стимули. В Англия има лотария. В момента се води разговор около лотарията - няма лошо да подкрепя спорта, но и културата. В Англия киното се финансира основно чрез лотарията, чиито приходи отиват за изкуство.

Мира Сталева: Мисля даже, че сме много закъснели с тази крачка. Изключително много продукции. Всяка година с мен се свързват над 20 продукции, само с мен, да не говорим за големите студия, които искат да снимат в България. Но наистина данъчните обещетения са много сериозен аргумент, който помага на продуцентите да вземат финалното решение в коя страна ще направят снимките.

Борислав Чучков: В нашия случай ние копродуцирахме "18% сиво" с Германия, Белгия,Северна Македония и Сърбия. В Белгия финансирането ни изцяло идва от тази схема, която се нарича финансов стимул. И дефакто на всяко 1 евро, което изхарчим в Белгия, 50% се връщат и рефинансират филма. Съответно, ако имам бюджет за изхарчване в Белгия 200 000, аз отивам с 100 000 и другите ги получавам от държавата. Тук този механизъм е само мечта на този етап.

Мира Сталева: Например филмът "Босият император" - заснехме в Хърватска изцяло миналата година. Филмът получи данъчни облекчения от Хърватска, защото там има действащ закон. И не случайно "Игра на тронове' е сниман там. Ето - в Хърватска, Чехия, Унгария действат много добри закони за данъчни облекчения, които водят непрестанно големи продукции.

Борислав Чучков: Трябва да сме наясно, че от боксофиса доста малък процент стига до продуцента. Като започне с 20% ДДС в билета - друга тема - ДДС за книги, кино, култура - трябва ли да е 20%. Според мен не трябва. Удръжката на кината - над 60% средно, стойността на реклама и такси за излъчване - очакваме да отпаднат таксите, които се плащат на големите киновериги, за да може твоя филм да присъства там. Така че като се махнат тези разходи, до продуцент стигат 10-15% от боксофиса. Български филм, направен нормално по всички стандарти, създаден както трябва, да си върне парите от българския пазар, е абсолютно невъзможно.

И не на последно място - телевизията, разчита и БНТ да е активна във филмопроизводство. Но нека бъдем откровени, над 2 години не е имало конкурс за миноритарна копродукция, като по закон са задължени всяка година. Разбира се, знаем, че БНТ е в затруднено положение. Но законите са, за да се изпълняват, и сега е момента да се повдигне голямата дискусия за мизерния бюджет на БНТ. БНТ е с най-мизерния бюджет на държавна телевизия на Балканите, а какво да говорим в ЕС.