Историческото значение на Мосул

Мосул е най-големият град в Северен Ирак и главен административен център на богатата на петрол провинция Ниневия. През града, намиращ се на 350 км северно от столицата Багдад, преминава река Тигър.

Намиращият се на търговския кръстопът между Турция, Сирия и останалата част от Ирак Мосул бе известен с финия си памучен плат муселин, с историческите си обекти и паметници от 13 век и с парковете си, преди да стане арена на ежедневно насилие след американското нахлуване през 2003 г.

Той бе последният бастион на партия Баас и на бившия диктатор Саддам Хюсеин, после стана крепост на "Ал Кайда", а на 10 юни 2014 г. градът падна без съпротива в ръцете на джихадистите от "Ислямска държава".

Населен е предимно със сунити, но се намира в регион, където живеят предимно кюрди. Хиляди християни избягаха оттам, когато им бе поставен ултиматум през юли 2014 г. да приемат исляма, да плащат специална такса или да напуснат града, защото в противен случай ще бъдат екзекутирани.

В момента се смята, че там живеят близо милион и половина души, най-вече араби сунити.

"Ислямска държава" взриви джамията, в която се намира гробът на пророка Йона и светилището на Сет, смятан за третия син на Адам и Ева от евреи, християни и мюсюлмани. През февруари 2015 г. джихадистите заснеха с видеокамери как унищожават артефактите в музея на Мосул, датиращи от Античността.

През изминалото лято международната коалиция нанесе много въздушни удари около града, който бе поразен вече веднъж по време на иранско-иракската война (1980-1988 г.), след това бе често бомбардиран от американската авиация, преди да го превземат американско-кюрдските сили през април 2003 г.

Разположен до руините на антична Ниневия в Горна Месопотамия, Мосул бива превзет от арабите през 641 година. Градът е столица на държавата на селджуките в края на 11 век и достига своя апогей през следващото столетие. Завладян и плячкосан от монголите през 1262 г., градът преминава по-късно под контрола на персите, а след това - на османците.

През 1918 г. Великобритания анексира този богат на петрол иракски регион (който минава под британски мандат), въпреки че Франция предвижда присъединяването му към френска Сирия. Турция протестира, но Обществото на народите потвърждава тази анексия през 1925 г.