Хилари Клинтън пише история

Забележителната кариера на Клинтън - израснала във време на не особено големи възможности за жените - е доказателство за силата и упоритостта й. Престижното образование, което завършва с почести и неуморната работа в крайна сметка й откриват много пътища за развитие. Въпреки някои доста доходни начинания - станали повод за безбройни критики – като изнасянето на високоплатени речи пред банки и корпорации, тя винаги се връща към службата на народа. В продължение на четири десетилетия Клинтън работи в защита на децата и на бедните. В това време се справя с лични и професионални удари, които биха отказали мнозина, но за нея са уроци, които я превръщат, според думите на президента Обама, в най-подготвения кандидат за Белия дом не само на тези избори.

Много американци все още не могат да приемат жена да ръководи страната. И никой не е по-наясно с това от самата Клинтън, която години наред в ролята си на първа дама, сенатор и държавен секретар се е опитвала да намери баланса между очакванията на обществото към жените и целите, които се е стремяла да постигне.

При първия си опит да спечели номинацията през 2008 Клинтън пренебрегна историческия характер на кандидатурата си. Този път това е основен акцент в кампанията й. Все пак по време на конгреса на демократите от изказванията, които я представяха като майка и съпруга и същевременно като потенциален главнокомандващ, личеше, че още се търси печелившата формула как да бъдат комбинирани уменията, опитът и женствеността на Клинтън.

Когато Барак Обама стана първият президент афро-американец, историците се питаха да определят какво го отличава от останалите цветнокожи лидери, каква комбинация от квалификация, опит и лични качества му е помогнала да премине бариерата, която другите не бяха успели.

Сега въпросите относно Клинтън са още повече. Дали е номинирана, защото е по-подготвена от всички останали кандидати или защото е съпруга на бивш президент?

Възрастта, тонът на гласа, дори облеклото й се обсъждат постоянно и се превръщат във фактори, определящи дали е подходяща за Белия дом.

Пътят на Клинтън към номинацията е изпълнен с противоречия. Някои от позициите й изглеждат по-скоро резултат от политическа целесъобразност, отколкото от лични убеждения. Понякога тя се държи потайно и отбранително. Фактът, че в продължение на няколко месеца не проведе открита пресконференция, показва нежелание да се изправи лице в лице с основателни въпроси.

Въпреки това самoто й кандидатиране е проява на кураж. Сега пред нея стои предизвикателството да убеди избирателите да я оценяват по достойнствата и идеите й, а не по пола и по биографията на съпруга й.

Дали ще успее, не се знае. Ясно е обаче, че с изключителна упоритост и неуморна работа Хилари Клинтън постигна нещо, което доскоро изглеждаше повече от дръзко: жена е кандидат за президент на една от двете основни партии в Съединените щати.