Мизия две години и половина след наводнението

Семейство Цачеви са сред пострадалите, които две години живяха във фургон, докато успяха да ремонтират част от къщата си.

Ангел Цачев:
Аз съм получил две хиляди лева, имам син и дъщеря, и те са залети. Дъщерята е къде бяха фургоните, а сина е в старото село. Нищо не му дадоха, нищо.
-Горе-долу колко пари трябват, за да се възстанови всичко?
- Над 10 бона - мебели, покъщнина, всичко е съсипано.

Евгени Тошев разказва, че къщата му пропаднала след 10 дни под водата. Сградата е масивна, но тъй като данъчната й оценка е ниска, той получил символично обезщетение.

Евгени Тошев:
Те ми дадоха 75 на сто от оценката, 1450 лева някъде, като един прозорец е хиляда и петстотин. А имам предписание, ето я жълтата точка, да укрепя конструкцията на къщата, направил съм го и армировка около къщата. Над 10 хиляди лева ми струва всичко.

В края на лютата зима хората си спомнят с лека носталгия за живота във фургоните.

Маргарита Цачева:
Хубавото беше, че всичко е вътре и чисто, баня, всичко на ток, без да правим сметка на топлото. И трябва да се каже, че общината е плащала огрева - печки електрически, чистота, няма въглища, няма дърва, нищо.

Евгени Тошев:
Тази зима две печки горят в две стаи, за да можем да отопляваме, щото има влага. Ако спрем печките, от прозорците тече вода.

Ангел Цачев:
Тончо Гърковския, Митка, Радко, дето е на кьошето, напуснаха много. Защото нямат средства да си поправят къщите. Държавата, общината нищо не помага, дайте го това. Дадоха само 2 хиляди лева и никой не идва да види как живеят тия възрастни хора.

И макар че ежедневието им след бедствието никак не е леко, хората от Мизия живеят с надеждата, че то няма да се повтори след като коритото на река Скът вече е почистено от наносите, благодарение на отпуснатите от фонд Солидарност 2 милиона лева.