Начало
назад
"Упанишади" - една от най-древните книги преведена на български от санскрит
Едни от най-древните свещени текстове в света, преведени направо от санскрит на български, се появиха в уникална книга - "Упанишади". Това стана възможно благодарение на майсторския превод на двама наши индолози - проф. Милена Братоева и доц. Гергана Русева. И двете са възпитанички на Индология в Центъра за източни езици и култури на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Не случайно нашата школа е смятана за една от най-силните в света. Имаме преподаватели по хинди и санскрит в престижни университети в Ню Йорк, Лондон, Бон.
"Упанишадите" бяха представени по стар индийски обичай - хора на знанието ги "освободиха" пред препълнената зала и ни докосват до тази предревна мъдрост на високоразвитите цивилизации по поречието на Инд и Ганг. Наричат ги "Път на знанието" - крайна, върховна цел - постигната чрез тези съчинения.
На онова знание, което превръща духовното невежество - АВИДЯ - във ВИДЯ - прозрение и мъдрост. Буквално "упанишад" означава "Седейки заедно" и това е традицията на обучение, при която учениците са близо до учителя. Раждането на "Упанишади"-те е отдалечено от нас с близо 5000 години. Предават се устно от поколение на поколение.
Векове по-късно ги записват на Санскрит. Канонизирани са 108, наричани основни или ранни, в книгата на български влизат осем от тях. Всеки един текст е завършен сам за себе си. Така че на български имаме осем истини за живота. И не е невероятно да са различни.
"Истината само побеждава" е извезано на индийското национално знаме. И всеки има своята истина и своя Бог.
На западните езици започват да превеждат "Упанишади"-те в началото на 19 век. А в България в началото на 20 в. Книгата "Упанишади" днес ни води към прозрение за нас самите и за света наоколо, на първо място заради проникновения превод на проф. Милена Братоева и нейната ученичка доц. Гергана Русева. Не е лесно да предадеш древноиндийската мъдрост на български език днес.
