Древни кораби на дъното на Черно море

Построен за нуждите на петролните компании, Хавила Събси сега ще предизвика революция в подводната археология. Преди ден са засекли едно корабокрушение на дъното. И сега са готови да го огледат. С десетките камери на една от подводниците на кораба. Пред мониторите учените онемяват от гледката пред тях.

д-р Драгомир Гърбов - Център за подводна археология, Созопол: Мисля, че току що направихме едно от най-важните открития въобще в световната подводна археология. Това което имаме е античен кораб, който е почти изцяло запазен, с цялата му конструкция, с много елементи, които са напълно непознати до сега за науката.

проф. Джон Адамс - р-л на научната експедиция "Черно море", университета Саутхамптън: Виждали сме много корабокрушения, но рядко виждаме подобно нещо, което е с цялата си структура на кораба. Но тук в Черно море средата е такава, че се е запазила много от структурата на кораба и на товара му.

д-р Крум Бъчваров - морска археология, университета Кънектикът: Мачтата е счупена, но долната ѝ част е останала. Има пълен товар амфори, видяхме поне 2 вида амфори и намираме керамика, кухненска керамика, намираме част от камбуза, т.е. кухнята на кораба.

д-р Драгомир Гърбов: Всъщност тука имаме цял кораб, който показва че всички реконструкции правени до сега не са верни. Мисля че този път наистина ще пренаписваме историята на корабоплаването.

БНТ: Къде са грешали обикновено?

- Ами изобщо във възстановките на горните части на кораба се е основавала на интерпретации, а тук ние за първи път имаме реално запазена структура.

д-р Крум Бъчваров: Никъде, никога не сме виждали кораб от този период в такова невероятно състояние.

БНТ: Донесохме ви късмет!

проф. Джон Адамс - Да, така е!

В проучване на дъното с едно от другите сетива на кораба, експедицията е засякла поне 60 корабокрушения. До едно от тях са решени да слязат, ще приберат една от амфорите. Корабът е на плитко, следите на тралове са навсякъде. Освен да я опазят, ще се опитат да датират кораба. Амфората издава 10 век

Една от макарите на кораба стоял 11 века под вода също носи важна информация. Направена е от дъб. Единственият друг подобен кораб познат на учените, доказано е бил управляван от българи.

д-р Крум Бъчваров: Което ни кара да се чудим дали дъбовата конструкция на кораби не е характерна за нашите земи. Конкретното, което би могло да означава, че всъщност двата дъбови кораба са строени във византийска традиция на корабостроене, но не е изключено да са строени по българските земи.

А то регистрирането и проучването на корабокрушенията по дъното са страничен ефект на основната научна задача. А именно да се съберат достатъчно данни в отговор на въпроса - имало ли е потоп в Черно море. За целта са направени десетки сондажи на дъното.

д-р Калин Димитров - директор на Център за подводна археология, Созопол: Най-информативни се преходите, т.е. разликите да имаме преходи т.е. разликите от един вид седимент към друг. Тук виждаме един преход между две условия за натрупване на седименти Значи на това място е имало промяна на условията, които са променили средата от такава каквато е по-скоро прибойна.

Обработката на всички проби ще отнеме две-три години. Както и анализа на корабокрушенията. Така че най-интересното предстои.

Повече подробности за работата на експедицията в Черно море можете да видите ТУК