Никулден - празник на рибари, моряци и банкери

Днес е един от най-почитаните празници у нас, този на Свети Николай Чудотворец. Той е почитан като светец и покровител на моряците, рибарите и търговците. На Никулден българите приготвят богата празнична трапеза с риба.

Добър вечер от Русе на Никулден. Намираме се на брега на река Дунав, нашата голяма европейска улица. Корабоплаването и рибарството са традиционни поминъци в Русе, затова днешният празник и тук е тачен от векове. С всяка изминала година българинът консумира все по-малко риба, а уловът в Черно море, реките и язовирите спада. Това показва проучване на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Единствено уловът на цаца бележи ръст, а за всички други видове намалява. С пълни или празни мрежи обаче го посрещат рибарите тази година? Въпреки че уловът намалява, риба в река Дунав има, казват рибарите от близкия до Русе град Мартен. Проблемът е, че заради замърсяването на реката в този район рибата бяга, а те са принудени да ловят в румънската част на Дунав.

Рибата в Дунав намалява заради замърсяването на реката

Стефко Любенов е потомствен рибар и вече 30 години това е основният му поминък. Казва, че с изключение на няколко вида – като моруна и есетра, риба в река Дунав има, но бяга от мръсните води. Според него точно това става в района на Мартен и Сандрово, където се изливат отпадните води от предприятията на терторията на бившия Комбинат за тежко машиностроене.

Стефко Любенов: "Няма жаби, няма попчета, няма раци, рибата, която беше по брега, изчезна... Риболуваме откъм румънска страна, понеже отпадните води минават от тая страна на острова, а от другата страна се позадържа рибката."

Професията е трудна, но от това не се забогатява, казва Стефко Любенов: "Изкарват се пари, при положение, че работиш повече. - Има ли къде да продавате? – Има, по магазини, в магазини я носим, имаме си документи."

Всъщност продажбите стават по лична договорка. Ако изкараш повече улов, казва Стефко, няма борса, на която да се пласира. Но пък тук идвал другият проблем – прекупвачите искали рибата за жълти стотинки. А рибарството е свързано и с много разходи.

Стефко Любенов: "Късаме мрежи рибарски, искаме скъпи мотори, поддръжка, бензин. И когато оставим мрежата в реката, трябва да дадем към 500-600 лева.

За да има повече улов, Стефко Любенов препоръчва на колегите си да връщат малките рибки в реката, за да им дадат шанс да пораснат.

Екологично чиста риба твърдят, че отлежат в разложкото село Добърско. Въпреки качествената си стока обаче предприемчивите хора, заели се с този бизнес, казват, че оцеляват трудно на пазара, защото няма как да предлагат рибата си на реалната й цена. И въпреки това успяват да стигат до печалби, разчитайки на клиенти, които са съгласни да плащат малко по-скъпо за значително по-добра риба. Вижте в следващия репортаж как се развива рибно стопанство в едно малко българско село.

Как се отглежда  екологично чиста риба?

Георги Костов изградил рибното си стопанство  съвсем сам. От 2009 г. досега за отглеждането и развъждането на рибата в Добърско разчита само на себе си и съпругата си  Мария. Отглеждат дъгова и жълта японска пъстърва. Рибата  е екологично чиста.

Георги Костов: "Рекичката е много бистра, водата е уникална, коритото нагоре няма грам варовик, само гранит, водата е леко кисела - чиста над нас нагоре няма нищо, освен баба Меца и рибата ни е с уникални вкусови качества."

Годишно тук се отглежда и развъжда около 3 тона  пъстърва.

90 процента от производството Костов успява да реализира на пазара. Риба от стопанството му си купуват хора от цялата страна, не липсват клиенти и от чужбина. Пъстърва от Добърско обаче по магазините няма.

Георги Костов: "Да организирам транспорт до магазинната мрежа, нямам тази възможност. Трудно се търгува пъстървата понеже такива малки стопанства като нашите себестойността е много по-висока от големите производители, затова трудно оцеляваме."

В търговската мрежа българска риба рядко се намира, твърди стопанинът.

Георги Костов: "Защото се внася риба, която според мене е със съмнителни качества, предлагат се на 6-7 лв. - не знам как така се връзват хората, щото при мене себестойността надминава 7 и 50, а те как? Аз трудно оцелявам."

Костов казва, че е много важно с какво се храни рибата. Затова той залага на вносни продукти.

Георги Костов: "За съжаление в България нямаме производство на рибни храни, внасяме ги от Европа. За мъничките най-добри се оказват холандските храни. Чистотата на басейните оказва голямо влияние за вкусовите качества и отглеждане на рибата с любов, тя дава вкусовите качества."

Към рибарника си Георги Костов е построил и малък ресторант, където човек може да опита прясна и вкусна пъстърва, приготвена по уникална рецепта от Добърско.

С много почит към чествания светец излизаха днес рибарите в морето. И с тъга отбелязваха, че много от типичните за Черноморието видове риба вече се срещат все по-рядко. В същото време в градовете без море наблягат на веселбата и на съревнованията за по-голям улов. Вижте какво подготвиха колегите от Варна и Пловдив.

Някога се е смятало, че от Свети Николай зависи дали ще прати добро време за риболов и ще подгони пасажите към рибарските мрежи. Затова рибарите най-ревностно спазват традициите по Никулден – на трапезата да има прясна риба.

Иван Гроздев – рибар: "Ами сега, късна есен – декември месец – попчета, лихмус, карагьозът сега тепърва започва, тя е студолюбива риба."

Днес рибарството е все повече хоби и начин да избягаш от напрегнатото ежедневие, и все по-малко – поминък. А тези, които упорстват да запазят жив занаята на предците си,  съзнават, че вече сме длъжници на морето – рибата намалява от година на година главно заради човешката дейност.

Иван Гроздев - рибар: "Последно уловихме преди 7-8 години черноморски скумрийки."

Живко Илиев - рибар: "Лефер нямаше. Паламуда го забравихме варненци, от 4 г. го забравихме какво представлява."

Километрична върволица от рибари опаса Гребната база в Пловдив, където, по изключение, на днешния празник риболовът бе позволен.

Георги Гюлеметов: "Всички очакваха по-голям улов, обаче  сигурен съм, че тук е изловена рибата и сега ни пратиха за зелен хайвер."

Липсата на шампионски попадения бе компенсирана от типичната прогресия в размера на улова от уста на уста.

Георги Гюлеметов: "Ето надолу може да отидете, един колега хванал около три килограма шаран."

Крум Русалов: "Към два килограма. - 100 метра по-надолу се говори, че трикилограмов шаран сте хванал. – До края на Гребната може да стане и пет."

Повечето рибари не разчитаха на днешния улов, за да заредят трапезата за празника, затова край тях най-често бяха децата им, а жените в това време пълнеха шараните, предварително „уловени“ в супармаркета.

Пълнени шарани има и тук, на понтон номер десет в Русе, където няколко весели компании вече вдигат наздравици. Дали са именници, банкери или моряци, ние не знаем. Предполагаме, че отсреща, на пристанището на румънския град Гюргево хората също празнуват. Със сигурност тази вечер и българските, и румънските рибари от двата бряга молят Свети Николай да спре да праща по-големите риби при съседа.