Очакванията за българската икономика през 2019 година

И бизнес, и икономисти са категорични, че основното предизвикателство пред българската икономика догодина се оказва липсата на кадри, не само висококвалифицирани специалисти, но и всякакви работници с по-ниска специализация. По данни на бизнеса на всеки сто пенсиониращи се се падат по едва 62 ма души, които навлизат на трудовия пазар.

Васил Велев, председател на АИКБ: Този спад на трудовите ресурси от порядъка на 40 - 50 хиляди всяка година безспорно ограничава растежа на икономиката. И води до там, че каквито и мерки да се взимат за промяна в образованието, които ще дадат ефект след 5-10 години , ако не решим проблема с трудовата имиграция, ние няма да можем да преминем през този брод. Много предприятия ще затворят през следващите пет години, тъй като повече от половината работещи в тези предприятия са на предпенсионна възраст.

Един от секторите изключения, където има достатъчно специалисти е сферата на компютърните технологии.

Десислава Николова, ИПИ: Решение на този проблем е в догонването на стандарта на живот и растежа на доходите, тоест колкото по-бързо заплатите ни се изравнят с европейските, толкова по-малко хора ще напускат страната в търсене на работа.

Освен местните предизвикателства страната е изправена и пред глобални фактори, които не могат да бъдат пренебрегнати - вносна инфлация заради движението на цените на петрола и очаквания за повишаване на основните лихвени проценти.

През последните месеци инфлацията у нас достигна рекордно високи нива за последните пет години и надмина 3,5%, което означава увеличение на всички цени у нас.

Десислава Николова, ИПИ: Инфлацията никога не е добра, защото тя изяжда част от доходите на хората, прави планирането на бизнеса по-трудно. При пенсионерите, почти изцяло покачването на пенсиите, което видяхме юни месец беше погълнато от инфлацията.

Прогнозите на икономистите са, че постепенно скокът на цените ще намалее и тази година повишенията ще бъдат по-малки и заради поевтиняването на петрола на световните пазари.

Десислава Николова, ИПИ: Ако Европа кихне и България ще кихне и дори може да се разболее. Очаква се европейската и българската икономика да продължат да растат с добри темпове, но все пак има риск от забавяне.

Прогнозите на бизнеса се доближават до тези на държавата, въпреки че са по-консервативни. Компаниите предвиждат растеж от 3,8% и увеличение на работните заплати с 8,4 на сто, но все още не знаят дали прогнозите ще се сбъднат.

Васил Велев, председател на АИКБ: Тези наши оптимистични прогнози все още не сме ги ревизирали, но искам да подчертая че те са по-малко оптимистични от тези, които бяха миналата година по това време за тази година.

Стъпка, която страната трябва да направи през тази година е влизането в чакалнята на за еврозоната или така наречения валутен механизъм ИРМ 2. Заради това все по-голямо влияние у нас ще има Европейската централна банка и европейските контролни механизми.

Десислава Николова, ИПИ: Приемането ни в чакалнята на еврозоната ще изпрати един много силен позитивен сигнал към инвеститорите, ще повлияе на нашия кредитен рейтинг. Това може да доведе до намаляване на лихвите както за бизнеса така и за хората.

Очакванията обаче както на бизнеса така и на икономистите са, че самото ни влизане в еврозоната няма да отнеме две години колкото е по принцип престоя в чакалнята, а много повече защото стандарта на живот на българите трябва да се доближи максимално до европейския, а това няма да се случи скоро.