ОП "Развитие на човешките ресурси": Социално включване и справяне с бедността

Не е задължително да живееш в институция, за да си извън обществото. Деян Колев е от град Попово, от ромски произход, но е имал късмета да израсне в среда, която го подкрепя - семейство, приятели. Получава високо образование и сега е избрал да помага на хора от малцинствата или такива с увреждания, които нямат късмета да растат в семейството си. Били са заобиколени от непознати в различни институции. По думите му, в момента основен проблем за тях остават изградените рамки, в които са поставени от обществото.

Деян Колев, председател на център за междуентически диалог "Амалипе": Много пъти сме се сблъсквали със стереотипа, който на пръв поглед е доброжелателен, когато учители казват: ,,Ние ще наблягаме повече на музика, трудово обучение, защото тези деца това могат, това им е в кръвта. Това е стереотип. Залагайки на такива по-ниски очаквания, много ясно, че тези деца ще се справят много по-трудно по математика и по български език.
Нашето желание е децата да учат заедно в етнически смесена класна стая и ние категорично подкрепяме процеса на десегрегация, тоест извеждане на ромските деца от кварталното училище. Хората да повярват в своя успех, в тях да повярват техните учители, да повярват техните родители и оттам насетне пътят към успеха е отворен.Въпреки личните истории, с които се сблъсква, Колев е изпълнен с оптимизъм.
Такива бяха и повечето хора - експерти, мениджъри и шефове на различни неправителствени организации на конференцията "Инвестиции в хора - пътят напред", с която завърши честването на 60-годишнината от създаването на Европейския социален фонд. Въпросът за социалното включване беше акцентът.

Андриана Сукова, директор "Инвестиции" в Европейската комисия: Социалното включване е един от трите стълба на елемента на социалните права и всъщност ние считаме, че населението на България и на Европа намалява драстично. Изправени сме пред демографски проблем и трябва да имам предвид това при подготовка на бъдещото общество.

Алекс Христопулос, изпълнителен директор на фондация "Лумос: Около един милион лица в Европа живеят в институции, откъснати от семействата си, от общностите си, сегрегирани при това в условия, в които нямат достъп до права, от които се ползваме всички ние.

България вече е направила първите стъпки за извеждане на децата от институциите и тяхното въвеждане в близка до семейната среда. В по-малки общности, които да ги превърнат в пълноценни членове на социалната среда.

Сабина Събева,изпълнителен директор на фондация „Международна социална служба" - България: Пред нас има много предизвикателства, защото до този момент цялото ни внимание беше насочено основно върху процеса на деинстуционализация и завършване на този процес при децата.
Не е без значение и финансирането, защото колкото повече средства се влагат в една услуга или форма на подкрепа, в която са включени и хора с различни потребности е необходимо повече персонал, повече квалифициран персонал, което изисква пари.
Хората не трябва да имат усещането, че са сами.

Повечето от тези проекти са подкрепяни от Европейския социален фонд чрез няколко програми, една от които е оперативна програма Развитие на човешките ресурси, управлявана от Министерството на труда и социалната политика.

Андриана Сукова,директор "Инвестиции" в Европейската комисия: Имаме Европейски и социален фонд, който подпомага реформирането на системите, но също така и крайните бенефициенти и тези, които имат нужда от подкрепа, тоест координираният подход при изпълнението на проекти финансирани от фонда е също много важен. Смятам, че посоката е правилна, въпросът е да продължи.

Да продължи е и една от целите на Брюксел и през следващия бюджетен период след 2020 г. Как точно да стане това беше обсъдено на кръгла маса част от конференцията.

Клотилд Кларк-Фулкие, Европейска фондация Eurodiaconia: Хората в залата дискутираха важността на европейските фондове за приобщаването на различни хора в социалния живот. Разсъждавахме върху по-добрата възможност за използването на фондовете за различни социални услуги, тяхното насочване не само към институциите, но и достъпа им до пазара.
Всяка една държава представя своите най-добри практики, оттам се мисли как те да бъдат пренесени в останалите страни. Затова е много важно да работим заедно. В момента в Европейския съюз говорим за отворени граници и за предизвикателството да се справим с бедността.

След дискусията една от идеите, която беше подкрепена от повечето участници е и през следващия бюджетен период да продължи финансирането на вече изпълнени проекти. Така ще се гарантира, че има устойчивост на подпомагането и хората не само ще бъдат изведени от институциите, но и ще им бъдат осигурени условия за нормален социален живот.