"Панамагейт": "Зюддойче Цайтунг" - защо точно това издание?

Зюддойче Цайтунг" има световен авторитет в областта на разследващата журналистика. А Георг Масколо, който навремето със скандал напусна реномираното германско списание „Шпигел", успя да изгради много сериозна структура за журналистически разследвания, в която освен „Зюддойче Цайтунг" влизат и обществените телевизии WDR и NDR.

Панамските документи не случайно са предоставени именно на тази група. Днес мнозина разчитат на блуждаещи и често пъти съмнителни информации в интернет, обаче традиционните небулевардни медии си остават единственият благонадежден източник, когато става дума за сериозно журналистическо разследване, за проверка на информацията и спазване на закона. Едногодишната професионална работа на стотици журналисти с Панамските документи го доказва черно на бяло. Днес хиляди медии по света преписват/преписваме новините за Панамските документи - и в това няма нищо лошо. Но още по-добре е да поемаме отговорност за собствени разследвания, зад които стоим с професионалния си опит и с професионалните си правила. За разлика от интернет, където се ширят клевети, клюки и заговорнически теории.

И още нещо важно по повод хилядократното тиражиране на тези новини и възпаленията в интернет. Да, чудесно е, че са разобличени толкова много политици, ВИП-ове и какви ли не мошеници, които законно, но безнравствено откриват офшорки, а така заобикалят правилата и престъпно укриват данъци. Сега обаче възниква една опасност: да се надигне някакво недиференцирано злорадство срещу всички политици, богаташи и знаменитости, което идеално се комбинира с разните конспиративни теории от рода на: За всичко са виновни американците и/или евреите. Защото такова злорадство ще отклони вниманието от истински важното: днес обществото трябва да упражни натиск върху политиката за международни мерки срещу данъчните оазиси и офшорните далавери. Първите крачки вече са направени, но трябва още силна политическа воля - най-вече от страна на Европа и на САЩ.