Държавният глава упражни правомощието си и върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбa от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни с възражения срещу установените с § 26 критерии при обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Президентът подчертава, че европейският регламент, който е причина за приетите промени, изисква държавите членки на ЕС чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация. Едновременно с това обаче регламентът не съдържа, нито препоръчва да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни да е за сметка на свободата на изразяване и информация.
С формулираните 10 критерии, по които журналист, научен работник и писател следва да преценява и да доказва, че е използвал правомерно лични данни, се създава ненужна свръхрегулация. Изискването да се изпълняват тези критерии, дори и поотделно, представлява ограничение. То засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл.
Според държавния глава не е постигнато необходимото равновесие и разпоредбата с 10-те критерии се явява прекомерна, небалансирана мярка. Свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация, води до силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни като „се жертва“ свободата на изразяване и информация. Така под формата на критерии за съразмерност със защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи.
Пълен текст на Мотивите за налагане на вето върху разпоредба от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни можете да намерите на сайта на президентството.
Депутатите сведоха глави в памет на загиналите при тежката катастрофа на "Тракия"
Близките на загиналите на АМ „Тракия“ ще получат еднократна помощ от 8000 евро, заявиха от Социалното министерство
"Възраждане" поискаха регионалният министър и шефът на АПИ да бъдат изслушани
Премиерът Радев: Всеки от нас можеше да бъде смачкан между ламарините на магистрала "Тракия"
Прокуратурата няма да повдига обвинение на румънския шофьор на тира след катастрофата на АМ „Тракия“
Проверяват състоянието на асфалта на АМ „Тракия“ след тежките катастрофи, прокуратурата изиска документи от АПИ
Състоянието на ранените: Около десет от пострадалите са в тежко състояние