Репортерски поглед: Българското малцинство в Албания

Хаджи Пируши, председател на дружество "Просперитет Голо Бърдо": Нашето дружество е от 20 години. И официално познато в Албания. И се занимава съде към България. И там на той закон се пише - мие говориме български. Искаме да имаме връзка с България. Во нашата къща, во нашата район, се говори съде български. Нашите дядовци, прадядовци и натамо дур сме ние, сичките се говорят на български.

Ервис Талюри, зам.-председател на Дружество за българо-албанско приятелство: От Връбник съм аз. Майка ми е от Връбник, Баща ми е от Билища. Малко по-отделено село от Мала Преспа, на 20-тина км от Мала Преспа, от общността, която е по-голяма от 9 села. Аз съм завършил Софийската духовна семинария. И оттам са вкоренени в мене родолюбието и всичките християнни ценности.

Най-западната част на българското етническо землище. Това са трите района в Албания, с компактно българско население през вековете - Мала Преспа, Голо бърдо и Кукъска Гора. Повечето са мюсюлмани, християните са край Корча и малко в разхвърляните по Голо бърдо села. Отношенията между българската държава и нашенци в Албания има дълга история.

Д-р Боби Бобев, Институт по балканистика при БАН, посланик в Албания /1998 - 2006 г./ и в Косово /2010 - 2014 г./: Когато България, през 1914 г. е сред първите, които признават независимостта на албанската държава, установяват дипломатически отношения, един от основните аргументи е точно това - че там присъства част от българското културно-историческо пространство, че там живеят българи и българската държава под една или друга форма трябва да полага грижи за тях. Много голяма роля в началото има и Екзархията.

До края на Втората световна война има макар и спорадични преброявания на населението, които говорят за българския характер на десетки села, сред тях и твърде големи дори от гледна точка на днешните стандарти - като Требища с 2500 жители. В началото на миналия век етнографът Васил Кънчов регистрира на терен къща по къща близо 15 500 българи в Дебърската кааза, от тях в Голо бърдо живеят близо 9000. През 1935 г. тайната полиция на Албания посочва, че българите само в южната част са близо 11 хиляди. Три години по-рано албанска делегация подписва с България документ за взаимно признаване на малцинства.

Д-р Боби Бобев, Институт по балканистика при БАН: Драстично се променят нещата след 44-та година. Знаете позицията на БКП за македонска нация. Тези хора просто са изоставени и спрямо тях се води една съвършено друга политика. Просто и цялата изолираност на Албания във времената след 1944 година не позволява абсолютно нищо, особено при замразените и почти прекъснати отношения между двете държави след 1961 г.

Отношенията между други две държави допълнително усложняват обстоятелствата. Титова Югославия признава албанско присъствие в Косово, Македония, Черна гора и Южна Сърбия, а Албания на Енвер Ходжа - македонско малцинство на своя територия.

БНТ: Вие сам бил ли сте свидетел на борба кой как да бъде записан - дали българин или македонец?

Ервис Талюри, зам.-председател на Дружество за българо-албанско приятелство: Въпросът е, че в нашата подписка, която работехме миналия месец всичките доброжелателно се включиха в тази подписка. Борба?! Който иска да се определя друг, да се определя. Няма да се борим - ти стани такъв или ела с нас. Който както желае.

Д-р Милен Врабевски, председател на фондация "Българска памет": Много лесно, когато се приложи европейският стандарт, ще се научи и историческата истина. И ние търсим точно това. Няма сензация тук. В Македония поне 50 процента от населението е абсолютно наясно какво са го правили в миналото и какво е струвало да се наречеш българин. Тези стандарти са още приложими, защото управляващите кръгове в бивша Югославия не са приключили със здравите си връзки с тоталитарния си режим.

Председателят на фондация "Българска памет" д-р Врабевски разказва, че младите хора от районите с българско население са едни от най-добрите студенти в България. Тези деца по думите му носят едно патриархално възпитание, което у нас малко сме позабравили. Само за около 6 месеца паралелките с желаещи да изучават книжовен български език в селата край Корча стават от 2 - четири. В неделното училище в Тирана броят на изучаващите български също расте.

Д-р Боби Бобев, Институт по балканистика при БАН: Темата винаги при всеки вид двустранни срещи е била поставяна. Но там се сблъсквахме с едно до известна степен обяснимо поведение на албанците в смисъл такъв - едно решение за признаване на българско малцинство в Албания винаги би конфронтирало Тирана със Скопие. Би предизвикало реакцията на Скопие. А за Тирана отношенията с Македония са изключително важни поради сериозния залог там - поне една четвърт от населението в края на краищата е албанско в Македония.

Темата е изключително деликатна. Затова приетият Закон за малцинствата в Албания е толкова важен. Той поставя равенство в подхода към 9-те малцинства, в това число българското и македонското. Равенство в отстояването на групови права, сред които образование и медии на майчин език. И още - законът защитава лицата от малцинствата от заплаха, враждебност или насилие поради заявена от тях принадлежност.

Д-р Боби Бобев, Институт по балканистика при БАН: Аз искам да кажа, че всичките тези проблеми от наша гледна точка винаги са били обмисляни, обсъждани и каквото ще още с един ясен демократичен поглед - нека никому не се пречи да бъде такъв какъвто се чувства. Нека това да е лично чувство за идентичност. В края на краищата това е едно от свещените човешки права и никой не трябва да му пречи. Реакциите в македонската преса в последните дни са много остри...Някои от тях звучат направо ужасяващо...Чакай не може ти да решаваш, кой какъв е. За това какъв съм решавам аз!

Има обреди, които с години съхраняват етническата принадлежност и самосъзнание - сватбите и погребенията. Далече от официални столици, правителства и доктрини. В единственото село от Егейска Македония, останало в пределите на Албания - Връбник преди години Боби Бобев открива показателни надгробни надписи.

Д-р Боби Бобев, Институт по балканистика при БАН: От 20-те, 30-те години на какъв кристален български с "е-двойно", с всички атрибути на надгробните надписи в това село. То вече е било в територията на Албания, но как да не е имало съхранен български дух, след като на български са надписани надгробните надписи.