"Самсуняка" е особен вид човек

Един не слиза в мазето си да си сипва вино, щото се уплаши, че може да потече някой предизборен клип. Това е преувеличено, де. Ние сме като детето, дето пет минути се върти на онези въртящи се врати, дето ги има на входовете на моловете. Сещате се. Въртиш се в кръг и нито влизаш, нито излизаш. Толкова за изборите.

Самсуняка е особен вид човек. Надраснал темерута, така да се каже. По-саможив и по-затворен, на когото, ако му свалиш дъгата, ще пита: Какви са тия шарении тука?

Срещаме ги всеки ден, навсякъде. Най-ярките екземпляри са чиновниците зад гишетата. Заринати в хартия, сърдити на целия свят, че още едва 10, а до обяда има два часа. Кисели, че са се родили даже, за да ги "занимават с глупости".

Съсед разказваше, че на някакво гише поискал справка, попълнил всички документи, формуляри, искания... изчакал опашката и самсуняка зад гишето, след като ровил да търси, му казал: "Що, не дойдеш ти да си я намериш, че ми омръзна да ровя!?" Човекът беше изнервен и сигурно е поукрасил разказа. В такива случаи нищо не ни остава освен към съчинението по преживяно да добавим художествена измислица за по-голяма драматичност и барем да предизвикаме съчувствие. И да си представяме как живеем през средните векове и този чиновник е впрегнат да върти тежкото колело на мелницата, щото водата недостига.

Като особен чешит самсуняка е устойчив и не подлежи на превъзпитания.

В метрото. Чичо с мазна баничка седи току до вратата. Яде, а мазни трохи хвърчат на всички посоки. Жена го помоли да се премести, да направи поне път. Онзи се врътна, така че залепи баничката за палтото ѝ. Не беше нарочно, просто самсуняк.

В магазина. Баба бута младежа пред нея с количката. Младежът учтиво ѝ казва, че така няма да мине по-бързо. Тя забива поглед в промоционалния пакет брашно и нещо си мърмори, но продължава да се бута. Младежът спря да ѝ обръща внимание. Битката с такива хора е обречена, най-много да си докарате киселини в стомаха, но пък е хубаво да се заяждате с тях незлобливо, де.

Ей, в началото нали стана въпрос за избори. И след тях ще търсим Консенсуса. Търсим го вече 27 години. Тоя Консенсус да не е самсуняк!? И затова да не го намираме. Да седи нацупен в ъгъла, да гледа намръщено и нито да се води, нито да се кара, както казват старите хора, щото ни е сърдит без да знае защо. И ние остаряхме покрай него.