Смях и политика - разговор с издателите на "Прас Прес"

Наричат се четиримата невъзпитани карикатуристи. Или по-точно трима Чавдар Николов, Чавдар Георгиев, Христо Комарницки и един журналист - Иван Бакалов. Издателите на „Прас Прес" обичат да спорят по между си, но намират общо във вдъхновението за творчеството си.

Чавдар Георгиев, карикатурист: "Самият живот ни вдъхновява, тази политическа обстановка няма как да не те вдъхновява. Всеки ден нещо се случва, всеки ден нещо казва, от смях ли да се съсипеш, от мъка ли. Абе знаете ли, че някакъв се снима с потури и пищови за изборите. Кандидат. Да. И това трябва да престане. Искаме нещо да се промени в тази държава. Затова ние ставаме - тъй като нищо не се променя и тъй като слабо ни чуват, ние започваме да крещим, постоянно да минаваме границите на добрия тон и ще я минаваме, докато продължават нещата така".

Те не жалят политик нито по ранг, нито по цвят, от Бойко Борисов и Корнелия Нинова, до лидерите на ДПС, ДОСТ, Обединените патриоти и Воля. Към 9-та страница в последния брой е анонсирана сатирична бележка и за обединената десница, но всъщност вестникът няма такава страница. Както няма и обединена десница.

За изборите - кое е най-смешното и кое е най-трагичното?

Христо Комарницки, карикатурист: "Много неприлични избори... Ми не приличат на никакви други избори. Политическата сатира има отдавнашна история в България и често тя е тежка и несправедлива.

Чавдар Николов, карикатурист: "Убит карикатурист имаме. Съден от Народния съд - двама карикатуристи. Единият е изселен - не е можел в София да се върне да живее. Райко Алексиев е пребит в Дирекция на полицията и после осъден от Народния съд. Да му вземат шавролета, щото издавал като нас вестник Щурец, нали, правел го е сам. И балтоните му ги е носел висш партиен функционер. Наш колега, сатирик навремето".

Сатирици и карикатуристи има, откакто има и политици и власт. Да ги вкарват в правия път чрез хумор и ирония. От Аристофан в древността до днешните политически комедианти в Съединените щати, в чиито любим обект за творчество се превърна президента Доналд Тръпм. А във Франция разстреляното от ислямисти през 2015 г. парижко списание „Шарли Ебдо" с безпощадния си словесен и картинен език остава жив паметник на свободата на словото.

Издателите на „Прас прес" смятат, че у нас свободата на словото е застрашена. Че българските политици имат чувство за хумор, но само когато сатирата е насочена към други, а не към тях. Казват, че на практика се сблъскват с този проблем, защото им пречат да разпространяват вестника.

Чавдар Николов, карикатурист: "Чакай бе, написана е класика, която и в момента се играе в Сатирата - „Криворазбраната цивилизация". Още сме там с цървулките, с поясите, ей го, газим прахта тука и това е, защото на някой веднъж му хрумва, че един вестник не трябва да се разпространява по нормален начин

Иван Бакалов, журналист: "Ние сме в бойкот, нас ни бойкотират. Нас ни разпространяват няколко останали фирми в София, само няколко, които са извън обсега на Пеевски. Това e. Досега нито компанията "Национална дистрибуция", нито политикът Делян Пеевски са коментирали случая".

Карикатуристите писаха до премиера Герджиков, подадоха и жалба в Комисията за защита на конкуренцията.

При нас проблема в манталитета ли е или в ценностите?

Чавдар Николов, карикатурист: "Има едно село, което се казва Непразници. Неценности - ние живеем в това село. Или безценности. Разговаряме и за това до къде стигат границите на сатирата. Има ли граница на приличие?

Христо Комарницки, карикатурист: "Предизвикателство е да минаваш някакви граници всъщност.

Иван Бакалов, журналист: "Ако човек се затваря непрекъснато в граници, означава слизане все по-натясно и все по-надолу.

Христо Комарницки, карикатурист: Тоест те имат свойството непрекъснато да свиват границите.

Иван Бакалов, журналист: "Точно така. Свободата на печата е да успяват тези, които минават границите, да извоюват така отгоре. Опитът показва, че има и една граница, която не е трудно да се прескочи от това да спечелиш слава като корегираш със сатира политиците към това сам да се втурнеш в политиката".

Но издателите на „Прас Прес" имат други грижи - да разпространят третия си брой. И нямат нищо против да иронизират и себе си.

Иван Бакалов: „Няма опасност да влезем в политиката".

Чавдар Николов: "Ние сега се опитваме да влезем в бизнеса.

Иван Бакалов: "Въпреки че това ще бъде много любопитно.

Чавдар Николов: "Слушай, ако не ни пуснат в бизнеса, влизаме в политиката. На другите избори може да сме със собствена партия на невъзпитаните карикатуристи „Прас Прес". Със свободна организация на идиотите в България. Вече имаме толкова последователи, че е напълно възможно".