Спирането на научно-изследователския кораб "Академик" е заплаха за морската ни наука

България разполага с един научно-изследователски кораб - „Академик“. Той е основно звено във всички морски проучвания и международни програми, от борда му, например, се проучват рибните запаси, от които зависят годишните квоти за улов на страната ни. Корабът се нуждае от ремонт и ако до 31 декември Институтът по океанология не получи обещаните средства, през следващата година България няма да може да изпълнява ангажиментите, поети към Европейския съюз.

За 30-те години работа с „Академик“ са направени 270 експедиции. В момента данните, получавани от такива проучвания, се използват от пет министерства, корабът участва и в редица европроекти. Корабът осигурява данни за водите на морското дъно, информация за трасетата на подводни газопроводи и комуникации, следи не само запасите от промишлени видове риби, но и цялостното биоразнообразие в Черно море, осигурява информация при създаването на ферми за аквакултури, сондирането за газ и проучването за газхидрати и нивата на сероводород. Според стандартите за поддръжка, на всеки пет години „Академик“ трябва да минава през класов ремонт. Срокът изтича в края на тази година. Експлоатацията беше удължена за трети път, който е и последният възможен.

Общания за финансиране на ремонта има още от пролетта на 2016. Пари обаче няма. Удължаването на експлоатационния срок на плавателния съд да края на годината е временно решение. Преди дни изследователският кораб се завърна от може би последната си експедиция.

"Къде правихме технически изпитания на изследователската мини подводница, на един подводен апарат – дистанционно управляем, за изследване на шелфа, и също така бяха усъвършенствани декомпресационните таблици за дълбоководолазни спускания, разказа професор Веселин Пейчев, директор на Института по океанология при БАН.

Около един милион и сто хиляди лева са необходими за ремонта на „Академик“. Той е наложителен, защото ръждата е плъзнала навсякъде. От института по океанология се надяват тези средства да бъдат отпуснати, защото в момента се водят преговори за научноизледователската работа за следващата година.

"Засега се очертават около 100 плавателни дни, т.е. ще бъде една напрегната програма, но само при положение че БАН разполага с действащ кораб. Не мога да подпиша нито един договор, докато парите не са отпуснати и корабът не влезе на ремонт. Подготвяме договорите, но няма да ги подпишем, докато това не стане", каза проф. Пейчев.

Без „Академик“ държавата има два варианта – първият е да обяви търг за външен изпълнител, което ще излезе по-скъпо от ремонта. Вторият – да построи нов кораб, което ще отнеме 3-4 години и сума от порядъка на 40 милиона лева. А дотогава ще търпи санкции, защото няма да може да изпълнява задълженията си за мониторинг на Черно море като страна-членка на Европейския съюз.

Без кораба „Академик“ става неизползваема и единствената миниподводница на България, която изпълнява научни задачи, но също така обследва райони, опасни за корабоплаване, места с археологически находки и бъдещи терени за подводно строителство. Корабът „Академик“ е част и от морския аварийно-спасителен отряд, който трялва да реагира при крупни аварии или бежанска вълна, затова и последиците от липсата му ще се усетят не само от учените.