Съюзът на съдиите: Прави се опит за накърняване независимостта на съда

С това отворено писмо-декларация Съюзът на съдиите се противопоставя на пореден опит за накърняване независимостта на съда. Този път от страна на главния прокурор Сотир Цацаров в излъчено на 08.03.2016 г. интервю по БНТ.

В интервюто главният прокурор заявява, че при много от оправдателните присъди прокуратурата била свършила своята работа, а въпросите за оправдателните присъди следвало да бъдат прехвърлени към други кабинети в „тази сграда” (явно се визира Съдебната палата). Според главния прокурор, оправдателните присъди станали прекалено много, а те не били раздавани от прокуратурата. В заключение главният прокурор подчертава, че в съдебната власт освен прокуратура има и съд.

Изказването на главния прокурор е отчетлив опит да прехвърли и вмени отговорности на съда, каквито той не носи. В правовата държава, в която се съблюдават принципите на върховенството на закона, на независимостта и безпристрастието на съда и на справедливия съдебен процес, са недопустими заключения, че съдът „е виновен” за оправдателните присъди. По подобна сбъркана логика, съдът би следвало да е „виновен” и за осъдителните присъди. Заключения от такъв тип, несъвместими с основни правни постулати, не просто подкопават доверието в съда, внушавайки, че той следва да вземе нечия страна – в случая тази на прокуратурата – и да постановява актовете си само в неин интерес, но са абсолютно неприемливи от гледна точка на минималния стандарт, изискуем за върховенството на закона.

Ролята на съда не е на „борец с престъпността”, защото той не е овластен да повдига обвинения. Още по-абсурдно е да се очаква от съда да действа „в тандем” с обвинението, подпомагайки преодоляването на слабостите в тезата му или толерирайки дефицитите и/или непреодолимите пропуски в доказателствения му подход. Срещу подсъдимия има един държавен обвинител и това е прокурорът. Съдът не е помощник на последния.

Съдът е арбитър и за да се справи качествено с тази своя функция той трябва да е независим и безпристрастен. Затова по закон съдът е равноотдалечен както от прокуратурата, така и от подсъдимия, както от ищеца, така и от ответника, както от жалбоподателя, така и от административния орган. Когато решава дело, съдът се произнася въз основа на доказателствата. Изцяло подчинените на г-н Цацаров прокурори разполагат с цялата държавна власт да събират доказателства в досъдебното производство, в техните ръце е целият ресурс на МВР и ДАНС, както и на десетки контролни органи.

Не съдът, а прокурорът е „господар на досъдебното производство” и от качественото ръководство на последния зависи какви доказателства ще бъдат събрани, дали това ще е своевременно, както и дали ще се повдигне на някого обвинение и какво ще бъде то.

В този аспект, изразеното от главния прокурор становище е опасно за демокрацията, тъй като на съда се приписва роля, каквато той няма. Задачата на съда е да анализира представените пред него доказателства и да прецени дали има извършено деяние, дали то е извършено от подсъдимия и дали е извършено виновно. В правовата държава коректив за дейността на полицията и прокуратурата е съдът, а не обратното, както се опитва да внуши в изказването си главния прокурор.

В мотивите си решаващият съдебен орган излага съображения по (не)доказаността на всяко обвинение, с което е сезиран. Съдът е подчинен само на закона. Иначе не би могъл да въздаде справедливост. И ако по някаква причина, която трудно може да се определи като легитимна, за прокуратурата е възможно да повдигне обвинение съобразно конюнктурата, за съда в правовата държава е абсолютно недопустимо да постанови своя съдебен акт по също такива съображения.

За да не сме голословни привеждаме цитат от предходно интервю с главния прокурор, в което се коментира дело, приключило с оправдателна присъда: „А какво направиха политиците с Бисеров – те го извадиха от Народното събрание и ни хвърлиха няколко листа само с данни за съществуването на въпросната банкова сметка. Македония реагира веднага. Каквото можахме за Швейцария за разкриване на банкова тайна, направихме.” Резонно възниква въпросът, ако „няколко листа само с данни за съществуването” на нечия банкова сметка са били достатъчни на прокуратурата да повдигне обвинение, очаква ли се от съд в правова държава да прояви същия безкритичен подход към един „изваден” от Народното събрание политик. И друг, но не по-маловажен въпрос, защо държавното обвинение внася обвинение, чието доказване самото то определя като невъзможно.

Контрапродуктивен е отказът за анализ на проблемите в тяхната същност, съчетан с опитите да се прехвърля отговорността другаде. Той не е безобиден, защото освен заблуждаващ българското общество, разкрива липсата на воля за необходимите действия за справяне с редица тежки проблеми, разпознати като такива както у нас, така и от наднационални наблюдатели. Именно заради това считаме за наложително изразяването на публичната си позиция по въпроса.