Триумфалното завръщане на лавандулата в България

По оценки на бранша в страната се произвеждат между 200 и 250 тона масло годишно. Продукцията основно се изнася. Например, през 2015 г. от нашата страна са експортирани над 125 тона масло на стойност повече от 20 млн. лв.

Основен пазар за българския износ е Франция. Българската лавандула се изнася още в САЩ, Германия, Япония, Швейцария и Испания и достига дори до по-далечни пазари като Австралия и Канада. През годините е имало износ и за Унгария, Русия и Китай.

Въпреки този бум обаче културата не е нова за българското земеделие. Историческа справка в Института по розата и етеричномаслените култури (създаден в гр. Казанлък през 1907 г.), показва, че през 60-те години на миналия век „започва усилена работа за създаване на нови сортове от трите основни култури – маслодайна роза, лавандула, мента, като се използват методите на хибридизация и отбор”. Поставените селекционни задачи са за постигане на по-високо съдържание на етерично масло, по-висок добив от единица площ, устойчивост на болести и неприятели, студоустойчивост, подобряване качеството на етеричните масла. Създават се първите български сортове лавандула “Казанлък” и “Карлово”.

Паралелно с това се конструират машини специално за етеричномаслените култури – за подмладяване на лавандулата, за жътва на лавандула, за пръскане на рози и лавандула с хербициди. В десетилетието 1970-1980 г. се появяват още сортове лавандула - Хемус”, “Дружба”, “Севтополис”, “Юбилейна”, които масово са внедрени в цялата страна. През последните години в Института са създадени сортовете “Рая” и “Хебър”.

Тази година площите с етеричната култура са над 50 000 декара. Според информация от земеделските стопани, доходът от декар с лавандула вече е 1000-2000 долара. Може би високата доходност е една от причините много млади хора да се посветят на отглеждането на лавандула. Освен това технологията за преработка на цвета чрез парна дестилация не е скъпа и това позволява дори на по-малки стопанства да произвеждат масло.

Необикновените качества на лавандуловите насаждения се използват и за рекултивирането на площите около рудниците и хвостохранилищата. Опитните полета, които вече са направени в Челопеч и Панагюрище доказват, че в насажденията с лавандула, маслодайна роза и рапица няма следи от тежки метали.

Лавандулата е сред културите с най-разпространено биологично производство в България, тъй като е сравнително малка разликата с конвенционалната технология. Близо половината от площите в страната се отглеждат по биологичен начин.

Освен всичко, лаванудлата е ароматна и красива. Ето защо родните фермери могат да помислят върху внедряването на една идея, реализирана във Великобритания – масажи с ароматно масло сред лавандуловите полета. И освен земеделие, да развиват и спа туризъм.