Трябваше да е смешен текст за изборите

В началото беше като търг с явно наддаване. Едните - пенсии по 300 лева, другите веднага вдигнаха на 500, трети, четвъртите... плахо увеличиха сумата. Обещаните заплати се закротиха на 1500 средно и вече месец няма движение. Не, не е заради постигнато разбирателство и трезв анализ. Явно решиха, че това е абсолютният праг на доверчивост у населението. Дори и герой на Доньо Донев не настъпва мотиката повече от три пъти.

Тези избори не са като търг в световна аукционна къща, колкото и тези, които продават да си мислят, че продуктът им е ценен. Като перничанин, който продава любимия си Голф 2 и го представя като Ролс Ройс, само защото му е сложил светещи джанти, куче, което си клати главата, когато "голфо" мине през дупките на пътищата и му е пробил гърнето да бръмчи повече, а на седалките е сложил овча кожа.

Така или иначе сергиите за пореден път са отворени, боядисани и закърпени с груба заварка. Старата стока е сритана по земята, извадена е нова с етикет, че е свежа и с гарантиран произход. Нищо, че прилича на онзи Голф, дето само собственикът си мисли, че е Ролс Ройс.

Преди време разправяха, че мажели мандарините и портокалите с оранжева боя, да изглеждат свежи. А в големите магазини май има дежурни, дето да лъскат ябълките да светят все едно пред вратите има ябълкова градина и току са обрани. И наистина, трудно някой може да каже, какъв е истинският вкус на плодовете. Носталгиците ще кажат - Какви мандарини имаше едно време! Опонентите им ще отговорят - Да, защото ги имаше само по Коледа и за избрани, докато дойдат пак забравяш какво е било.

Спорът за плодове се пренася и за политиката. Не, не в студиата на медиите, а в автобуса. Спор, в който няма аргументи, а надвикване и логика, като оная в разговор между момче и момиче.

Той: "Представяш ли си съседът си е кръстил дакела Спиридон и му вика Спиро."

Тя: "Гаджето ми е Спиридон."

Той: "Значи е дакел."

- "Ти, що не харесваш партията Х?"

- "Ми, нищо смислено не предлагат."

- "Значи си от Y!"

- "Не, и от тях не съм."

- "Тц, не може да не си от тях."

И толкоз.

Та, в началото беше търгът с парите. Оказа се, че това е само за подгряване. Основният номер излезе на сцената, когато извадиха "новите имена", дето ще дават парите, така да се каже.

Преди време в метрото едни деца, сменяха на всяка станция вагоните. Тичаха от един в друг малко преди да се затворят вратите. Така се забавляваха. Сега по този начин сменят партии. Тичат, докато има места и отворени врати. Сигурно пак забавление. Нали най-големият кеф е да направиш така, че това, което ти носи удоволствие да ти носи и пари. Моралът е относителна категория. Тя е за книгите, които никой не чете.

Като гледам листите на тая кампания, дебат няма да има, а надпяване. Може в парламента членове на различни партии да си направят Вокално Инструментална Група /ВИГ/ и така да търсят Консенсуса.

Един приятел сравни изборите като селска сватба от едно време. Единият сват крещи по микрофона: "Давам тая пара на младите да си купят спалня". Другият сват: "Давам тая пара на младите да си купят два юргана да не им е студено". Глас от гостите: "Един друг ще се топлят, не им трябват юргани." Сватята разбрала, недоразбрала се провиква: "Гоше, да се завиеш, мама!" После всички се напият и парите отиват за Голф 2. Перлите ще останат в Сотбис.

И все пак, гласувайте, бе. По-смислено нещо да докажем, че ни има засега не е измислено. И така като по чудо, полека лека стъклените топчета може да станат перли, кой знае? Животът е шарен. Трябваше да е смешен текст за политика, май.