Учителка се връща в училище, след като нейни ученици събраха пари за лечението ѝ

В благотворителната кампания под мотото "Подари надежда за Люси" се включи целия Асеновград. Хора от страната също подкрепиха учителката от Професионалната гимназия "Цар Иван Асен Втори" и ѝ подадоха ръка. Любомила Ангелова е диагностицирана с остра левкемия в началото на миналата година. За лечението в чужбина обаче са нужни непосилните за нея над 300 хиляди лева:

Любомила Ангелова - учител: В момента, в който започна кампанията, то беше нещо като лавина, изведнъж се разви. Тука колегите подеха. Целият град гръмна започнаха веднага различни инициативи... Даже нямаше как ние да плануваме нещата, всичко направиха хората в това лице от най- мъничките деца от детските градини, до възрастните хора. Всички, най близки, по далечни. Напълно непознати хора, които се включиха в кампанията.

Водещи в кампанията са нейните ученици. Те решават, че един ден госпожа Люси, както я наричат, ще може отново да им преподава.

Иван Златанов - ученик: И успяхме горе-долу за 4 месеца да съберем тази сума.

Венета Рангова - ученик: Научи ни на доброта да бъдем заедно направи ни едно цяло направи ни едно семейство.

За организиране на кампанията учениците ѝ вече са признати за „Достойни българи". За тях обаче не са важни наградите и известността. Стига им само това, че учителят им отново ще бъде в клас.

Венета Рангова: Основната цел е това да направиш на човека да му е добре. Искам да кажа, че парите не винаги са най важното. Най важното е да имаш подкрепа от хората. Тя още повече ще те мобилизира да продължиш напред да се бориш.

Люси вече е убедена, че когато имаш силно желание да направиш нещо и даваш най доброто от себе си, то се случва. Тя е благодарна на своите ученици, които не са се отказали от борбата за нея и са ѝ давали кураж при лечението:

Любомила Ангелова - учител: През цялото време бяхме във връзка... Децата очакват отсреща да чуят, че си добре, че всичко върви на добре и когато го повториш пет пъти почваш да си вярваш и ти. И в този момент нещата почват да се случват на добрата страна, защото нали казват каквото си мислиш това се случва в крайна сметка. Ти вярваш, че си добре, че ще се оправиш и... факт.

Хората, които са помагали за събиране на средства за лечение и до днес са впечатлени от оптимизма на Люси и в най-тежките моменти в борбата с болестта:

Севджан Рамадан: Аз мисля, че успешни са не само на нейните ученици успешният край се дължи на нейната нагласа че тя просто не падна духом.

Володя Николов: Това ни обединява да се обединяваме всички в такива моменти не само в хубавите моменти но и в трудните моменти да бъдем единни да помагаме на когото можем с каквото и колкото ни се отдава.

Любомила Ангелова - учител: Аз по принцип съм оптимист човек, но сега вече знам, че каквото и да стане, няма да се предавам. И хората не трябва да се предават трябва да се борят докрай с всяка една трудност с всяко едно премеждие.

Часове пред началото на учебната година Люси отново е в класната стая. Тя се подготвя за новата среща с учениците си.

Любомила Ангелова - учител: Ще им благодаря от все сърце, затова че ми дадоха да започна и този 15 септември да съм на линия.

И на призива, който децата отправиха преди година: Люси, чакаме да се върнеш! Сега тя ще отговори с няколко изречения от черната дъска...