Хиляди детски усмивки засияха в първия учебен ден. Въпреки че 15 септември не е сред официалните ни празници, днес всеки български дом заживява с училищните трепети на своите деца. С началото на новата учебна година три министерства обединяват усилията си в борбата за здраво българско поколение, защото оказва се България е на едно от последните места по часове за спорт и в същото време в челните класации за свърхтегло и затлъстяване на учениците. Има ли къде обаче децата да спортуват в училище.
Данните са направо стряскащи. 80 процента от българите от 18 до 60 годишна възраст не се движат активно. Така родителите дават много лош пример и на своите деца, а модерните технологии като компютърни игри и смартфони са по-интересни и достъпни за подрастващите. На това се дължат и тези 61 процента гръбначни изкривявания. Тук изниква въпросът дали българските училища разполагат с необходимата база, за да спортуват учениците. И отговорът пак е НЕ, защото от 2 433 училища едва половината имат физкултурни салони, а 300 нямат никаква спортна база. Няколко примера от различни места в страната в потвърждение на тази тревожна статистика.
2100 ученици във Варна – от Втора математическа гимназия и Основно училище “Захари Стоянов”, ползват един физкултурен салон на смени. От тази година, по изискване на Регионалния инспекторат, децата ще имат един час повече физическо възпитание. Много от родителите не вярват това ще се осъществи, докато предвиденият втори физкултурен салон все още е само проект.
В момента община Варна помага финансово за нова покрита спортна база, която ще бъде в двора на училището. Там ще бъде изградена лека преместваема конструкция. И т.к. ще е първото подобно съоръжение в наше училище, нещата се бавят.
Докато варненци се борят за повече пространство, в езиковата гимназия „Екзарх Йосиф” в Разград, където учат повече от 500 деца, изобщо няма физкултурен салон. Училището започва 130-тата си учебна година без нормално помещение за занимания със спорт.
Диана Петкова, преподавател по физическо: „Тази импровизирана спортна зала преди беше библиотека и така с помощните помещения на библиотеката и основната библиотека сме приспособили това малко фитнес салонче...”.
За петте години, откакто е директор, Пейчо Георгиев вече е писал на четирима образователни министри, но без никакъв резултат.
„Срам за нашата държава, ако наистина не може да осигури 1 милион лева за едно учебно заведение", коментира той.
Същият е проблемът и в училище “Св. Св. Кирил и Методий” в село Крупник, община Симитли.
Асен Андонов – учител: "Аз откакто съм учител, нямаме физкултурен салон, имали сме от време на време, като фитнес зала в мазетата, които не са подходящи за провеждане на такъв час."
През зимата часовете по физическо възпитание се провеждат в една от класните стаи... На децата и учителите остава да се надяват на топло време, за да провеждат часовете по физкултура на открито.
От общата болест “липса на спортни салони” страда и столицата. Над 450 възпитаници на 145 училище не могат да се занимават с никакъв спорт, защото училищната сграда вече 26 години не е довършена. Фоайе и две класни стаи играят ролята на салон за физическо възпитание.
Самуил Захариев - преподавател по физическо възпитание: "Салонът не вярвам да е повече от 8-10 метра, а едно реално волейболно игрище е 18 метра, така че си направете сметка."
Людмила Василева - директор 149-то СОУ: "Поставих си за цел да има физкултурен салон, когато станах директор на училището - това беше преди 15 години. Оттогава ежегодно сезираме различни инстанции."
В началото на тази година район "Овча купел" изготвя проект за построяването на нов салон.
Христина Семерджиева - кмет на район "Овча купел": "Реални срокове за изпълнението не мога да ви кажа, но имаме желание другата година да стартира строителството."
Средствата за построяване на салона все още не са осигурени.
Мащабна програма за строежи и ремонт на спортни зали към училищата, както и проверки на здравни инспектори в училищните столове и бюфети подготвят от Министрествата на здравето и това на младежда и спорта. Те са част от представената днес нациолна програма, наречена „Здраво поколение“. Целта е в децата да се изградят навици за здравословно хранене и да се повиши двигателната активност. И първата стъпка за това е третият час по физическо въдпитание в училище, който ще бъде воден от професионални треньори и действащи български спортисти.
Д-р Петър Москов - министър на здравеопазването: "Това не е борба между индустрията и желанието на държавата определени видове храни да не съдържат толкова доказани вредности. А трябва да бъде общо усилие, в което и индустрията, и държавата, и институциите, и политиците разбират нуждата от това да се промени начинът на хранене."
Красен Кралев - министър на младежта и спорта: "Нашата идея да може чрез тези треньори, които ще влязат в училищата, да запалим интереса към традиционните за България спортове. Тука г-н Папазов като мине през 4 училища, аз съм сигурен, че ще има 4 отбора по баскетбол, като Ивет, два пъти с Григор Димитров. Въпросът е, че трябва да го докараме в България, то това е проблемът. Но има хора, които са в България, има хора, които са достатъчно авторитетни български звезди и спортисти, треньори, които с удоволствие ще влязат в училище."
Естествено имаме и добрите примери и те ще стават все повече. Днес в Пловдив с началото на новата учебна година в училище "Черноризец Храбър" децата ще спортуват на нови спортни съоръжения.
Под мотото „Спорт и учене” ръка за ръка започна новата учебна година в пловдивското училище „Черноризец Храбър”. До дъската за шахмат е новото игрище за футбол, баскетбол и волейбол.
Васил Ганев – учител по физическо възпитание: "Много са щастливи децата. Те горят от желание да участват в спортовете, когато нашите деца играят, те разпускат, отпочиват си и подобряват успеха си по другите предмети в училище."
Училищното ръководство само е финансирало новата спортна площадка за най-малките ученици. Освен нея е направен и цялостен ремонт на физкултурния салон.
Елена Кисьова – директор на СОУ „Черноризец Храбър”: "В нашето училище освен знанието, обучението и възпитанието, и всичко онова, което полагаме като грижи за децата, правим необходимото и в посока тяхното физическо здраве, защото спортът е здраве."
В училището освен часовете по физическо, има и допълнителни модули със спортна насоченост.
За миналата година по програми на Спортното министерство са обхванати над 30 хил. деца, а данните показват, че 20 процента от тях, които са се докоснали до някакъв вид спорт, след това продължават да се занимават трайно с него.