Начало
назад
Защо Албания не зачита българското малцинство?
Българското етническо малцинство в Албания не е зачетено в официалния проект на Закона за малцинствата в Албания. В документа, който се очаква да бъде гласуван в средата на октомври в албанския парламент, поименно са изброени осем малцинства, сред които македонското и две нови като бошняшкото и египетското. Българското обаче не е включено въпреки препоръките за това в резолюцията на ЕП за напредъка на Албания за 2016 г. Само преди дни - на 5 октомври, евродепутати от 9 държави изпратиха писмо до двете комисии, отговорни за закона в албанския парамент, с което се призовава да се спазят препоръките на Европарламента. Защо се неглижират правата на албанските граждани, които се определят като българи - репортаж на Весела Смилец.
В границите на сегашна Албания от столетия живеят етнически българи, предимно в областите на Голо бърдо, Мала Преспа и Гора. Твърди се, че наброяват 10-20 хиляди души, ако се смята и разселването по големите градове. Освен съхраненият български език и топонимията говори за българско коренно население в Албания.
За да се чуе гласът им, само за седмица две от българските организации там направиха петиция до албанския парламент и правителството. Според евродепутата Андрей Ковачев, част от причините българите да са забравени са историческите сблъсъци на Балканите и идеологията на комунистическите режими.
Андрей Ковачев, евродепутат от ЕНП, ГЕРБ: Нека си го кажем, че след 44 година там по същия начин както в титова Югославия е имало диеологията или насилственото намерение на властите от хората живеещи на тази територия да направят етнически македонци, които да нямат нищо общо с България.
За семейната история, свързана с българския корен хората са били преследвани и след падането на режима на Енвер Ходжа, от македонистки организации. Дейността им продължава и днес.
Андрей Ковачев, евродепутат от ЕНП, ГЕРБ: Т. нар. македонски дружества в Албания, които разбира се, са подпомагани от предишните управляващи в Скопие. Може би знаете след резолюцията на ЕП, която в огромно мнозинство гласува за това Албания да признае правата на българската етническа общност, организацията на т. нар. македонци в Албания "Илинден" излезна с много остра реакция срещу нас, срещу мене лично.
През 1900 година етнографът Васил Кънчов описва българи мюсюлмани и християни по къщи и семейства съответно в областта на Шар планина и Мала Преспа. 35 години по-късно албанската тайна полиция прави измерване на българите, които живеят в Албания. Нарича ги българофони.
От документа с гриф "строго секретно" се вижда, че българофоните в Кралство Албания са 11 хиляди. При преброяването през 2011 г. българите са в графата "други", в която фигурират 30 хиляди души. За разлика от другите етноси колонка за българския липсва. Каузата е справедлива, заяви Андрей Ковачев, като подчерта, че по смисъла на проектозакона за националните малцинства в Албания българите са изпълнили всички критерии. Албанският външен министър обаче преди дни отново подчерта в среща с министър Захариева, че българските организации не са участвали в предварителното обсъждане на проектозакона.
