За звездите и... звездичките

Единият е легенда, велик, идол,... другият е медийна легенда, велик в собствените си очи и в тези на "приятелите си" от чалготеките. Единият радва цели поколения, другият радва "малките котета" с надеждата те да зарадват него. Единият пълнеше стадиони, другият не е ясно какво пълни.

Не бе, не става въпрос за това, че поколенията са различни... става въпрос за това, че ценностите са други.

Между другото преди години след велик мач публиката носеше футболистите на ръце. Сега публиката гледа своите звезди зад ограда и охрана, а тях ги носят бодигардове. Светът се промени. Преди един играч преминаваше в друг отбор срещу 20 топки или футболни обувки. Сега дават милиони. Стоката е същата, да не кажа с по-лошо качество. Както и да е.

Футболът е хубаво отиваш, гледаш, изразходваш отрицателната енергия. Ако отборът ти бие си щастлив и крещиш от радост, ако падне си мислиш, че това е краят на света и крещиш по "тия некадърници". Винаги има емоция. Сега у нас емоцията отрицателна предимно, но такъв е животът. Казват, че овчарите не умирали от инфаркт, щото постоянно крещели по овцете и изкарвали всичко лошо. Няма официална статистика, може и така е.

Та, ако идолът ти, в отбора е направил мача на живота си, си представяхме, че сме като него. Преди имаше такива идоли. Един приятел така се беше вживял в ролята на любимия си футболист, че започна да си бърка името с неговото. Сега идолите са други. Те пишат в чата, позират с маркови дрехи и лъскави коли. Сега не е важно дали си вкарал гол, а дали си вкарал "малко коте". Преувеличено е сигурно. Вече казахме, че има изключение и дано те са толкова, че да покрият общото.

Може и сега някъде да има деца, които сънуват гениите с топката, които пълниха стадионите в София, Стара Загора, Бургас, Пловдив... или поне сънуват Меси и Роналдо, а не чалготеките и "малките котета". Футболът стана скъпа стока, а у нас той е скъпо менте, както повечето неща.

БОГ ДА ПРОСТИ ВЕЛИКИЯ ТУНЬО! ГОСПОД ЗДРАВЕ ДА ДАВА НА ОСТАНАЛИТЕ ИСТИНСКИ ГЕРОИ!