Алфа Рисърч: 39% от българите одобряват кабинета "Желязков", 29% - не

Непосредствено след гласуването на кабинета "Желязков" "Алфа Рисърч" измери стартовите нагласи към трудно сформираното редовно правителство и потенциалната му обществена подкрепа в сравнение с парламентарно излъчените кабинети през последните 15 години.

Прекратяването след седем поредни избора на политическата криза и отпушването на хоризонта за преследване на по-дългосрочни обществени цели обуславя добри стартови позиции на кабинета "Желязков", макар и в настоящата сложна коалиционна формула. Личните рейтинги и електоралната подкрепа остават близки до регистрираното на последните избори, което допринася за усещането, че при липсата на алтернатива, тежките решения и компромисите от страна на политиците са оправдани.

Обществените нагласи очертават следната картина:

• Съставянето на редовно правителство е предпочитаният вариант пред поредни предсрочни избори. Честите извънредни парламентарни избори през последните няколко години и невъзможността те да разрешат политическата криза у нас са убедителен аргумент в полза на търсенето на различно решение. Друго основание за него е растящото съмнение в българското общество за честността на изборите. Затова отчитайки настоящата ситуация и възможности, 69% застават зад опцията "редовно правителство", а изборите са предпочитана алтернатива за едва 19% от пълнолетните българи. Сред привържениците на всички партии доминира подкрепата за редовно правителство, като единственото изключение са тези на МЕЧ, които са поляризирани по темата.

• Позитивен стартов рейтинг на кабинета "Желязков". Първоначалните оценки за него са в съотношение 39% положителни срещу 29% отрицателни. Последното редовно правителство, в което са преобладавали положителните начални позиции е било това на Кирил Петков (35%:23%), а с най-висок стартов потенциал през последните 15 години е било първото правителство на Бойко Борисов от 2009 година (47%:8%).

• Симпатизантите на ГЕРБ са най-категорични в подкрепата си за кабинета, следвани от тези на ДПС-ДПС (на А. Доган). Останалите участници в управлението изразяват по-умерена, но ясна подкрепа за правителството. При симпатизантите на опозиционните партии е налице преобладаващ скептицизъм, който е най-висок сред избирателите на МЕЧ и ПП-ДБ. За първите водещ е изначалният радикализъм към ГЕРБ, а за вторите – освен различията с ГЕРБ по редица въпроси, се добавя по всяка вероятност и провала на коалиционните преговори.

• Президентът Румен Радев регистрира позитивен тренд в нагласите. За по-малко от година положителните оценки нарастват с пет, а отрицателните намаляват със седем процентни пункта, достигайки до одобрение от 44%, срещу неодобрение от 31%. Една от предпоставките за този развой е, че това е единствената институция в управлението на страната, която остана без сериозни сътресения през последните няколко години. Кризата в политическата система, неуспехът на партиите да водят диалог и да достигат до решения, включително ерозията на парламентарното представителство, носят бонуси на държавния глава, въпреки позициите му по някои въпроси, с които симпатизантите на различни партии не са съгласни.

При доверието към политическите лидери и електоралните нагласи няма сериозни размествания и промени. Подредбата на основните политически играчи повтаря тази от последните избори. В този смисъл евентуални избори не биха променили съществено ситуацията, но със сигурност биха спомогнали за задълбочаване на общественото разочарование от политиците.

• ГЕРБ запазват лидерските си позиции, на значителна дистанция пред останалите партии, с подкрепа от 26,0%. Бойко Борисов продължава да е с най-високо доверие, като регистрира ръст в позитивните оценки (от три процента) и спад в негативните (от два процента), достигайки до доверие от 24,4%, но и все още значително недоверие от 49,4%.
• Продължава оспорваното съперничество за второто място между ПП-ДБ с 13.4% и "Възраждане" с 13,1%. Съпредседателите на "Продължаваме промяната" търпят имиджови щети през последните месеци и към момента Кирил Петков има 10,4% доверие срещу 68,4% недоверие, а Асен Василев – 10,3% доверие срещу 68,2% недоверие. От коалицията Божидар Божанов се позиционира с относително най-високо одобрение - 12,2% срещу 38,6% неодобрение, но и с висок дял на хората без мнение. За Атанас Атанасов балансът е негативен в съотношение 9,6%:51,9%. Лидерът на "Възраждане" отчита минимален ръст в позитивните, но и в негативните оценки и като резултат негативен баланс в съотношение 16,8%: 55,9%.
• Четвърти се позиционира "ДПС – Ново начало" с 10,8% подкрепа, а лидерът му Делян Пеевски продължава да се ползва с одобрението на 5,8% от пълнолетните българи и да консолидира високо неодобрение от 79,9%. Основните конкуренти в лицето на ДПС – ДПС са със 7,5% електорална подкрепа, а Ахмед Доган има 6,2% позитивни и 67,1% отрицателни оценки.
• БСП и ИТН като участници в управлението, също стабилизират позициите си. БСП запазва подкрепа от 8.0%, а лидерът Атанас Зафиров – 12,5% одобрение срещу 42,3% неодобрение. Готови да дадат гласа си за ИТН са 6,2%, а отношението към Слави Трифонов има позитивен тренд и е 15,0% положително срещу 44,3% отрицателно.
• МЕЧ запазват мястото си в парламента с 4,0%, а лидерът Радостин Василев остава все още по-слабо разпознаваем с 9,0% позитивни и 47,8% отрицателни оценки.

Националното проучване на "Алфа Рисърч" показва, че кабинетът "Желязков" започва работа с добри стартови позиции. На този етап обаче те отразяват по-скоро облекчението от края на политическата криза и очакването за отпушване на процесите в редица сфери. Дали тези очаквания ще се оправдаят ще зависи както от това дали и как ще се справя с предизвикателствата в управлението, така и с отношенията между коалиционните партньори. Ако успее на тези два фронта, може да е и първото редовно правителство след 2021 година, което е успяло да реализира управленски хоризонт по-голям от няколко месеца.

Вижте какво още каза социологът от "Алфа Рисърч" Геновева Петрова

Настоящото изследване е част от регулярния мониторинг на "Алфа Рисърч". Проведено е в периода 15 - 20 януари 2025 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.