България плаща висока цена за ниската продължителност на живот и високата смъртност

По 25 милиарда лева годишно губи България от демографската криза. От началото на 90-те години досега населението на страната е намаляло с около 2,5 милиона души, а това има своите дългосрочни икономически последствия. Това се посочва в доклад за демографски предизвикателства на Съвета за икономически анализи към Министерския съвет. Предстои анализът да бъде представен на правителството в петък. От кои процеси страната ни губи най-много?

Смъртността в България продължава да е сред най-високите в Европейския съюз, а продължителността на живота е най-ниската. Средно 74,2 години - при 80,6 години за общността. На фона на тревожни тенденции все пак един от ключовите демографски фактори - раждаемостта, тръгва леко нагоре от началото на новото хилядолетие.

Близо 1% от брутния вътрешен продукт пред българската икономика, което се дължи както на глобални тенденции като спад в раждаемостта и застаряване на населението, така и на специфични за страната фактори. Тези промени имат дългосрочни икономически последствия за съвкупното производство, пазара на труда, социалното осигуряване и регионалното развитие

Анализът показва, че след 2009 г. демографията оказва силно отрицателно влияние върху растежа на БВП, като средният отрицателен ефект е около 0,9 процентни пункта (пр.п.) годишно. Това представлява около 45% от средния годишен темп на растеж на БВП за периода 2010 - 2021 г. Отрицателният ефект се дължи главно
на емиграцията и промените в структурата на населението.

В бъдеще, без промяна в икономическите условия и политики, има риск този отрицателен ефект да продължи, а след 2035 г. дори да се засили поради ускоряване на застаряването на населението.