Бурни реакции на Балканите след резолюцията на ООН за геноцида в Сребреница

Бурни реакции и размяна на протестни ноти предизвика резолюцията на ООН за геноцида в Сребреница. В нея се предлага 11 юли да бъде обявен за Международен ден на жертвите. Документът предизвика протести в Сърбия, Република Сръбска и Черна гора. Москва също осъди резолюцията.

• ООН създаде Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница

Министърът на външните работи на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович определи резолюцията като "победа на истината". За председателя на сръбския парламент Ана Бърнабич, обаче, това е "пирова победа".

"Ще ми бъде изключително трудно да си сътруднича със страните, които подкрепиха резолюцията. Ще продължим да работим с партньорите и с членовете на Европейския съюз, това е в наш национален интерес, но във всеки един момент бих дала подкрепата си на страните, които бяха до нас в този труден момент", каза Ана Бърнабич, председател на парламента на Сърбия.

Резолюцията беше подкрепена от 84 държави. Тях сръбският президент Александър Вучич обвини, че искат да сложат стигма върху Сърбия. 19 страни не подкрепиха документа, а 68 се въздържаха. Сред държавите, гласували "против" са Беларус, Китай, Куба, Унгария, Русия и Сърбия.

С клаксони и сръбски знамена по колите, жители на Белград осъдиха резолюцията. В столицата на Черна гора, участниците в просръбския протест развяваха плакати с надписи "Ние не сме извършвали геноцид".

Без масови прояви, близките на жертвите на клането в Сребреница приветстваха резолюцията.

"Това е урок, който се надявам, че ще достигне до онези, които отричат геноцида. Целта ни е жертвите, които са погребани тук и тези, които все още търсим, да не бъдат забравени", подчерта Алмаса Салихович, говорител на Мемориалния център в Сребреница.

На 11 юли ще се навършат 29 години от влизането на сръбски части под командването на генерал Ратко Младич в мюсюлманския анклав Сребреница. Операция, при която са избити над 8 хиляди мюсюлмани - мъже и момчета.