Чудото в Щутгарт или защо Испания е фаворит на Мондиал 2026

Доста от вас вероятно са чували или чели за мача, известен като Чудото в Берн. Така е популярен финалът на световното първенство през 1954 година, когато недосегаемият на пръв поглед тим на Унгария претърпява малко очаквано поражение от Германия. Унгария, за която казват, че е най-силният отбор, който никога не е ставал световен шампион. (Тук вероятно привържениците на Нидерландия биха поспорили).

Снощи във футболния фолклор на Европа се роди друго чудо, което завърши с по-очаквания победител, но включваше в себе си толкова много голове, атракция, емоция и забавление, че спокойно можем да прогнозираме, че и след години хората ще говорят с трепет за станалото в Щутгарт. 5:4 за Испания срещу Франция. Не на малки вратички, не на хокей на трева. На футбол.

Да, Лигата на Нациите е много далеч от аурата на световното и европейското първенство, но това далеч не значи, че отборите подхождат пренебрежително. Ако беше така, нямаше да видим на игрището най-големите звезди както на "петлите", така и на Ла Фурия, която сякаш загатна, че ще бъде основният претендент за световната титла догодина по терените на Съединените Щати, Мексико и Канада.

Испания вече е със статута на европейски първенец, но всеки следващ двубой на тима изглежда като поредната мисия за голове. Няма значение дали ще допуснеш 2 или 3 попадения, ако успееш да вкараш с едно повече от противника - който и да е той. Доста простичка футболна идеология, която е прегърната радушно от безпристрастните привърженици и естети, за които няма нищо по-привлекателно от това да наблюдаваш попадения. При това попадения, изработени с финес, импровизация, елегантност, дързост.

Ламин Ямал беше определен за играч на мача снощи, след като успя да реализира нови два гола във вратата на селекцията на Дидие Дешан. Пиша "нови два", защото на европейското първенство преди една година тогава 16-годишният играч отбеляза прелестен гол в полуфинала между двата отбора. Вчера той напомни за стореното от самия него с публикация в социалните мрежи, сякаш за да стресне малко съперника. Дали го е направил - не знаем, но знаем, че защитата на Франция беше преодоляна пет пъти за цялата вечер и дори късният щурм не можеше да спаси Мбапе и колегите му.

Испания е на прага на трети пореден континентален триумф, след като спечели Лигата на Нациите преди 2 години, след това беше над всички по германските терени, а сега отново е на финал в Лигата на Нациите, като съперник ще бъде съседната Португалия, водена от жадния за още, и още, и още Кристиано Роналдо. Селекционерът на Ла Фурия Луис де ла Фуенте направи интересно изказване след мача: "Обичам да страдам."

Не мога да разбера спорта без страдание и напрежение" - очевидно визирайки последните няколко минути, в които "петлите" бяха на един гол от изравняването, нищо че изоставаха с 0:4 и 1:5 в хода на второто полувреме. Ямал отново се усмихна на критиците и специалистите, за да им напомни, че е сред фаворитите за Златната топка, особено във вечер, в която той имаше по-сериозен принос за тима си от нашумелите напоследък заради рейда на Пари Сен Жермен Дезире Дуе и Осман Дембеле. Човек има усешането, че вече познава до болка Ямал и колегата му от другата страна на испанското нападение Нико Уилямс, а всъщност двамата са на такава възраст, че никой не би трябвало да ги вини при грешки.

Светът обаче вече очаква много от тази Испания. Да не кажа - всичко. Тези играчи излизат на терена без да се свенят, без да се притесняват кой точно е срещу тях. Те искат да бележат и да печелят. И е напълно нормално да очакваме, че точно след 365 дни тази Ла Фурия ще предизвика буря в Щатите, Мексико и Канада и би трябвало да остане до много, много късен етап в турнира. Ако не ви се чака толкова дълго - припомням, че в началото на септември Испания ще гостува на "Васил Левски".