COVID-19 и депресии: Все повече хора търсят специализирана помощ

Депресията сред младежите между 15 и 29 години нараства лавинообразно, като ефект от коронавируса. Според статистиката на Световната здравна организация в условията на продължаваща пандемия броят на младите хора с хронични тревожни състояния сериозно се увеличава. Ситуацията у нас не е по-различна. Какви са причините и какви решенията.

От началото на пандемията Цветелина Йосифова оказва спешна помощ. Но, за да се свържете с нея не трябва да звъните на телефон 112. Защото тя не лекува тялото, а душата.

"Преценихме, че има много голяма необходимост от това тревогите, притесненията и нещата, които се случват на психологическо ниво на хората, да бъдат поети. И то спешно, защото пандемията е една масова травматична ситуация", заяви психотерапевтът Цветелина Йосифова.

Цветелина и колегите ѝ се оказват прави. Показва го работата им във виртуалната клиника за безплатна психотерапевтична помощ Кабинет.бг.

"Тази година има много повече търсене от по-млади хора, включително и хора в преходна възраст между юношеството и ранната младост. Най-често срещаният симптом са страхове, които хората изпитват", допълни Цветелина Йосифова.

Страховете имат различни превъплъщения. Но във всички случаи водят до все повече тревожни реакции, показват и наблюденията на психиатъра Ирина Лазарова.

"Имам доста пациенти, които загубват спокойствието си след прекарване на Ковид. Независимо, че са физически здрави, цялата информация, която тече и която е доста противоречива и често от компрометирани източници, кара хората да започват да се вглеждат още повече в себе си и в детайли от преживяването си, главно телесните", добави психиатърът Ирина Лазарова.

И, ако понякога това води до хронична тревожност, изразяваща се на телесно ниво в ускорен пулс, затруднено дишане, безсъние, то в други случаи се стига до парадоксални реакции.

"Една част от хората са стигнали предела на възможностите си да се тревожат и започват да игнорират всичко. Започват да твърдят, че няма опасност, няма заплаха, не трябва да се пазим, трябва да се борим. Това означава, че хората са доведени до крайност и започват да неглижират рисковете и уязвимостта си", коментира още Ирина Лазарова.

Както и да е реагираме на тревожността, в много случаи резултатът е един: "Влошаване на отношенията между хората", казва още Цветелина Йосифова.

За да не стигаме до клинична депресия, специалистите по психично здраве съветват да се фокусираме върху емоциите си, а не толкова върху физическите им проявления. И, ако не можем да се справим с тях, да потърсим помощ. Както са направили много други преди нас.

Репортер: Гергана Гайдарова