Далеч от света - българин работи от офис в залива на филипински остров

Преди месец ви разказахме историята на наш сънародник, блокиран по време на пандемията на остров, далеч от света.

Мартин Маждраков все още се намира във Филипините, където се оказва при обявяването на пандемията, когато е наложена карантината и са забранени полетите.

Вече 52 дни Мартин Маждраков вижда тази гледка всяка сутрин. Трябвало да е на остров Палаван на почивка за седмица. Но още с пристигането, островът е затворен, военните правят КПП-та, туристите напускат, той остава. В къщата за гости при домакина си испанец. Преди месец ви показахме как буквално "лови" интернет и работи ето така - на стол в залива.

Мартин Маждраков, българин на филипински остров: Беше много трудно да работя, тъй като само на 200 - 250 метра вътре в морето мога "да хвана" "нормален" интернет и се съобразявах с атмосферни условия, дали е ден- нощ, прилив - отлив, има ли дъжд, няма ли дъжд.

Сега с гордост ни показва своя нов "офис", построен по идея на испанския му домакин от четирима души за няколко дни.

Мартин Маждраков: Това е една бамбукова конструкция с покрив, две пейки, маса, стълба, на която да се качваш и кошче, за да не замърсяваме природата.

Офисът наистина му трябва. Като съдружник в IT компания и собственик на ресторант, ежедневно има много административна работа, трябва да говори и с много хора, затова му трябва добра връзка с интернет. До работното място има и транспорт.

Мартин Маждраков: Сега ще ви покажа как всеки ден отивам до офиса си... Дори да е прилив, имаме каяци, използвам каяка, идвам с каяк до офиса, връзвам го. Когато е отлив, е по-лесно.

БНТ: Това вероятно е единственият по рода си подобен офис в света, нали?
Мартин Маждраков: Нямам представа, но този офис "си взе" всички необходими разрешения от кметството, преди да бъде поставен дори. Истината е, че им показах и първия клип от телевизията и те се впечатлиха и затова ми разрешиха.

На остров Палаван няма нито един случай на заразен. Мерките са леко облекчени, за спазването им следят военни, хората в близкото село Бебеладан са спокойни.

Мартин Маждраков: Държавата се грижи за тях. Всяка седмица тук се носи храна, на абсолютни всичките 2500 души в това село. Може да са само по две торби ориз на семейство, но ...тук малко да се отреже - храната се раздава по списък. Отделно на най- бедните семейства, които са около 150 души, се дават и пари в брой.

Всички местни работят в туризма и в момента нямат никакви доходи.

Мартин Маждраков: Всяка вечер, при отлив, ги гледам, влизат с фенерите в морето и събират каквото природата даде - рачета, мидички, всичко. Даже и през деня го правят, но вечер, в тъмното, с фенерите.

Гледам как живеят местните и се уча от тях. За тях има много по-важни неща. За тях най-важното нещо е семейството и да имат прехрана. Не са точно като нас.

Очаква се на 1 юни да разрешат полетите и да се появи възможност Мартин да напусне острова. Във Филипините скоро ще започне и дъждовният сезон и всичко ще се промени. Но част от сърцето му ще остане тук и е сигурен, че ще се върне.