Директорът на ФБР, който се изправи пред Тръмп, в интервю за БНТ

Неговото име влезе в историята. Сега пише спомени и романи. Джеймс Коми даде специално интервю за “Панорама”.

Той беше прокурор и водеше най-тежките дела, включително срещу мафията в Ню Йорк. После стана директор на прочутото Федерално бюро за разследване (ФБР). Разследва докрай мейлите на Хилъри Клинтън, въпреки че тя бе кандидат за президент, а до изборите оставаха дни. След това се изправи пред Доналд Тръмп и отстоя независимостта на ФБР. Президентът поиска Коми да смачка разследване по руските връзки на негов съветник. Директорът отказа и бе уволнен.

Бойко Василев: Знаете толкова много неща. Това улесни ли работата Ви по романа, или я затрудни?

Джеймс Коми: Улесни я. Имаше по-малко неща за измисляне. Познавах лично местата, съдебните зали и хората.

Вашият роман „Сентрал Парк Уест“ излиза за първи път в чужбина в България. А ние тук тъкмо спорим за независимата съдебна власт и качеството на прокуратурата. Помните ли посещението си в София като директор на ФБР? И какво прави един прокурор наистина добър?

- Помня посещението много, много добре. И интересните разговори с ръководители точно по този въпрос. Какво означава качествен прокурор? Ще Ви отговоря така, както и на българските колеги. Добрият прокурор в реалността - и може би по-важното, в представите на околните - се интересува единствено от фактите и закона. Без да се съобразява с властта, статуквото, кого разследва и на кого повдига обвинения. Казвам “и в реалността, и в представите”, защото повечето хора няма да се запознаят лично с делото. Но ще четат и ще чуят за него. И ще е важно да имат отговаряща на реалността представа, че прокурорът си гледа работата, без да се интересува от политика.

В романа Ви прокурорът е жена, Нора. Дали не прикривате факта, че всъщност това сте Вие? От онези, ранните години, когато повдигахте обвинения на мафиотските семейства от Ню Йорк?

- Не. Но сте близо до истината. Когато пишех романа, най-голямата ми дъщеря беше главен прокурор на звеното за организирана престъпност в службата на правосъдния министър в Манхатън. Същата служба, в която аз водех дела срещу мафиотите, когато тя беше още малко момиченце. Докато пишех, тя водеше едно прословуто по цял свят дело. Замесени бяха Джефри Епстийн и приятелката му Гилейн Максуел; бяха извършили сексуални посегателства срещу много млади момичета. Дъщеря ми беше в същата съдебна зала, в която бях и аз навремето! Така че трябваше героинята ми да е жена.

Наистина ли цялото Ви семейство се изправя срещу важни, властни и зловещи хора? Това ли е съдбата Ви?

- Надявам се. Много бих се гордял, ако семейството ми се помни с това. Така мисля аз за дядо, който е бил полицейски началник в района на Ню Йорк. Надявам се малко и аз да съм допринесъл. Но знам, че дъщеря ми определено го прави. И е по-добра от мен.

Разследвате мафиот. Но дали обществото винаги е на Ваша страна? За нас “мафия” означава “престъпност”. Но за други означава защита, комфорт, начин на живот, даже обич и признателност.

- Много важна мисъл! В нашата система волята на народа намира израз в журито от съдебни заседатели. Те следят как прокурорът и защитата представят делото. Така че гледната точка на хората се отразява на правораздаването, защото в крайна сметка съдебните заседатели го контролират. Има случаи, в които журито е на различно мнение от убедения прокурор. И прокурорът остава разочарован. От една страна държавната власт иска. От друга – решава съдът.

Разбирате ли хората, които казват „Окей, мафията е моят живот, моят закрилник? Тя е моето нещо, нашето нещо, „Коза ностра“. Вие няма какво да се месите.

- Разбирам всичко, освен последните думи във въпроса Ви. Занимавал съм се със свидетели, убийци, босове от мафията. Видях ги и ги опознах отблизо. Те мислят така. “Това съм аз, моето племе, моята страна на барикадата; имаме свои правила за чест и ценности.” И т.н., и т.н. Наясно съм, че има такива хора. Важно е организираното цивилизовано общество да се противопостави на това мислене. Чрез държавната власт, да отстои върховенството на правото. Не може хем държавата да организира общество по свободен начин, хем мафията да прави същото на базата на коренно различни ценности.

В романа Ви важни хора пречат на прокуратурата. Но няма ли друга опасност? Прокурорът да стане толкова силен и независим, че самият той да се превърне в зло?

- Да. Проблемът с прокурорите е това, че ние сме човешки същества. Лесно е да си внушим, че ние сме праведните; да се влюбим в собствената си представа за света и да направим трагични грешки. Умишлено да нарушим писани и неписани закони. Лоши прокурори има по цял свят. Реакцията срещу тях? Първо да осъзнаем опасността, те да бъдат ограничени и проверявани. Нашата система е устроена така: власт властта възпира. Това е геният на основателите на САЩ. Знаели са, че хората понякога са прекрасни, понякога ужасни. И са заложили амбицията на едните да се изправи срещу другите. Така е в системата на наказателното правораздаване, така е между различните власти, така е със свободните медии. Навремето ми казваха, че съм добър човек. Но аз отговарях: „Не трябва да ми вярвате! Вижте какви са ми ограниченията, как ме наблюдават, как ме проверяват.“

Като директор на ФБР Коми отстоява своята независимост. Разследва докрай мейлите на Хилъри Клинтън, въпреки че тя е кандидат за президент, а до изборите остават дни. Въпреки че не открива престъпление, ще го обвинят, че е загубила заради него. После се опълчва на Доналд Тръмп. Президентът иска Коми да смачка разследване по руските връзки на негов съветник. Директорът отказва и трябва да напусне ФБР шест години преди края на мандата.

В автобиографията си „Безусловна вярност“ вие спирате на крачка от това да сравните Доналд Тръмп с нюйоркските мафиотски семейства, които сте водили на съд. Ще направите ли тази крачка сега? Ще доведете ли сравнението докрай?

- Да! Всеки, който има и бегла представа за мафията и е наблюдавал Доналд Тръмп, ще види сходствата. Даже не цялата му кариера, само последните 8-10 години! Самият той вижда тези сходства. Възприел е говора на мафиотския бос. Той не те заплашва, че ще ти запали магазина. Мафиотският бос ще каже: „Аз пазарувам тук и би било жалко, ако ти изгори магазинът. Дано да имаш застраховка.“ Доналд Тръмп говори така! Така организира и света около себе си. Всичко се върти около него. Всеки разговор, всяко действие се върти около това каква полза би имал босът. Как да се утоли жаждата на боса за нещо си. Така че – да! Имаш ли очи, ще видиш сравнението.

Вие заехте обективна позиция не само срещу Доналд Тръмп, но и за мейлите на Хилъри Клинтън. Днес безпристрастното правораздаване в миналото ли е? Имаме ли либерална истина и консервативна истина; правосъдие за либерали и правосъдие за консерватори?

- Не мисля. Вижте, естеството и качеството на правораздаването са на приливи и отливи. По-важното: в нашето усещане има приливи и отливи. Но аз гледам по-дългосрочно, а и видях отблизо как реагира съдебната система на САЩ след изборите от 2020. Тогава върху нея и върху американския народ се стовари лавина от лъжи. Системата удържа! Независимо дали съдиите бяха назначени от републиканците или от демократите. Защото нейната култура има дълбоки корени, не е гъвкава. Понякога това дразни, ако искаш да я промениш. Но в такива моменти успокоява. Усилията на Доналд Тръмп да обърне честните ни избори дадоха резултат 0.6 - 0.7. Има причина за това: културата на нашата правна система. Независимо от политическата си ориентация, съдиите ни се основават на факти и на Закона. Не толерират лъжливи показания в съдебна зала. Притеснява ме, че американците не видяха ясно това. Но то вдъхва голямо спокойствие в тези трудни времена. Корените на нашата съдебна система стигат чак до сърцето на земята.

Но Доналд Тръмп може пак да стане президент. Това няма ли да обърне Вашите думи?

- Не. Народът ни решава. Понякога се чудиш как хората правят шантави неща. Но американците ще решат дали Тръмп ще бъде избран отново. Аз не мисля, че ще се случи. Електоралната му подкрепа не е пораснала в последните 4-5 години. Така че не се притеснявам. Едновременно с това, нашата съдебна система ще му потърси отговорност; това вече става. На теория, народът може да избере един осъден престъпник. Не мисля, че ще го направи, но би могъл. И това показва какво разделение има между съдебната система и политиката в Америка.

Вие се застъпвате за ценности. Не се ли боите обачея, че в ерата на социалните мрежи честният, обективен, безпристрастен и справедлив човек е смотаният, губещият?

- Не. Е, в определени моменти и места такъв човек е самотен. Защото най-активни в социалните мрежи са най-крайните вдясно или вляво – и можеш да си помислиш, че това са гласовете на Америка. Но не са. Америка е крива с форма на камбана: огромното мнозинство са умерени. Те по дефиниция не се въодушевяват много. Не са в социалните мрежи. Не нападат, не лъжат, не опитват да изгорят доземи другата страна. Лесно е убеждението, че светът е такъв. Но не е.

Гледайте цялото интервю с бившия директор на ФБР Джеймс Коми във видеото

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube